DSC08130

Аконкагуа (6962 м) 2004 г.

Полезна информация за самостоятелното изкачване на Аконкагуа (6962 м)

Боян П. Петров (СК Вертикален свят)

Аконкагуа (6959м или 6962м) е най-високият връх в Северна и Южна Америка, както и в южното и западното полукълбо на Земята. Намира се на територията на Аржентина близо до границата с Чили. Аконкагуа е един от малкото високи върхове, достъпни за изкачване през зимния сезон в северното полукълбо.

Местоположение

Провинциалният парк Аконкагуа се намира в провинция Мендоса, департамент Las Heras. Обявен е за защитена територия през 1983 г. и покрива площ от 71 000 ха. Обхваща представителни алпийски екосистеми характерни за високите Анди.

Валута

Аржентинското песо е основната парична единица в Аржентина. Разменният курс към февруари’ 2004 беше 2.86 песос за 1 USD. Тенденцията е към постепенно поевтиняване на песото (в момента е 2.94). Разплащания в долари се практикуват рядко, курсът по който го смятат е нисък (ок. 2.4), така че по-добре сменете пари в някое от многобройните обменни бюра, които работят без комисионна.

ВАЖНО: Всички цени в магазините и заведенията са изписани в аржентински песос, чийто знак е $ (с една чертичка надолу), докато щатските долари се изписват с познатото S (с две вертикални чертички), U$D или U$s.

 Кратка история

Няма категорични доказателства, че инките са успели са стигнат до връхната точка на Аконкагуа още в античността, въпреки намирането на скелет от гуанако (диво живееща разновидност на ламата) на премката между Южния и Северния връх (Cresta del Guanaco). Гуанакото живее значително по-ниско и едва ли се е озовало там, без някой да го заведе, но това е само предположение. Сигурно е обаче, че инките са се изкачвали на върхове по-високи от 6000 м, следи от което са намирани нееднократно в други части на Андите.

Наред с по-ранните пътувания на други изследователи, Аконкагуа е била забелязана и от Чарлз Дарвин по време на пресичането му на Андите през 1832 г. Все пак най-сериозният опит за първо изкачване на върха от европеец дължим на германския алпинист Пол Гусфелд (Paul Gussfeldt). .

През 1883 г. след два опита той достига до около 6560 м, горе долу до височината където днес се намира заслона Индепенденция (Independencia)

Първото изкачване по нормалния (класически) маршрут става по време на експедицията ръководена от англичанина Едуард Фицджералд (Edward FitzGerald) през лятото на 1896-1897 г. След шест седмици и пет неуспешни опита, на 14 Януари 1897 г. швейцарецът Матиас Цурбриген (Matthias Zurbriggen) най-сетне достига връхната точка! В рамките на същата експедиция, на 13 Февруари на върха се качват англичанинът Стюърд Вайнс (Stuart Vines) и италианецът Никола Ланти (Nicola Lanti). През месец март експедицията отива към вулкана Тупунгато (Тupungato) (6550 м), където Вайнс и Цурбриген правят първото му изкачване.

 Достъп

След достигането на Буенос Айрес с директен полет от Париж, Рим или Милано трябва да се предвижите до Мендоса. Межународните полети от Европа пристигат на летище EZEIZA (другото му име е PISTARINI) в Буенос Айрес. В зависимост от бюджета ви до Мендоса може да се пътува с вътрешен полет на AEROLINES ARGENTINAS(1:30 ч, ок. 220 долара до там и обратно), който тръгва от вътрешното летище JORGE NEWBERY.Aко имате малко време до полета, най-бързият начин за връзка между летищата е с автобусите на MANUEL TIENDA LEON (19 песос, около 7-8 долара), които тръгват на всеки ½ час от двете летища и междинно спират в центъра на Буенос Айрес (площад SAN MARTIN).

Ако имате повече от 4 часамежду полетите може да хванете автобус № 86 (1.35 песос, около 0.5 долара), който пътува до центъра 1 ½ -2 ч, където може да се разходите по пешеходната зона Av.Florida и за 1 ч ще придобиете бегла представа за столицата. Ако сте избрали да се придвижите до Мендоса с автобус,трябва да стигнете до RETIRO TERMINAL OMNIBUS,който се намира в центъра, недалеч от вътрешното летище. Автобусите за Мендоса тръгват от 18 ч до 23 ч. Разстоянието е около 1150 км, пътуването трае около 14 ч, цената на билета е 65-80 песос (22-28 долара). В цената на билета влиза вечеря, закуска и напитки по пътя.

Мендоса

Мендоса се намира в подножието на Андите, на 740 м н.м.в. и отстои на около 1150 км западно от Буенос Айрес. Населението е ок. 100 000 души. Градчето е доста китно, много зелено и е приятно място като отправна точка към високата планина или други забележителности в тази провинция. Разстоянията в града не са големи, предвижването в централните части е основно пеша. В средата на лятото (януари-февруари) температурите през деня са доста високи (до 42ºС, най-често около 30ºС), поради което всички учреждения, повечето магазини и всички ресторанти и заведения (освен климатизираните интернет клубове) затварят в 13 ч и отварят към 17 ч. Почти всички големи супермаркети и алпийски магазини се намират в центъра на града.

В града има природонаучен музей с антропологична и етнографска сбирка, минералогичен музей, музей на модерните изкуства, винарски музей, градски аквариум, терариум с тропически видове и разни други забележителности, които правят престоя в Мендоса не толкова скучен. Всяка вечер след 19 ч през януари и февруари на площад Индепенденция има голям арт базар, представления, дегустации и разни други забавления. Това е мястото за пазаруване на сувенири и подаръци, цените са ориентировъчни и подлежат на пазарлък. Животът и оживлението по улиците в Мендоса продължава до към 01 ч след полунощ.

Хотели

Концентрацията на хотели в централните части на Мендоса е много висока. Категориите са от една до четири звезди. Цените започват от 6-8 долара за еднозвезден хостел (2-6 легла в обща стая) без екстри, но в приятна младежка атмосфера, обща кухня, голяма всекидневна; 18-25 долара за двузвезден хотел в стая с климатик, 30-40 долара за тризвезден хотел и всички екстри. Закуската като правило е включена в цената за нощувка. Някои от малкозвездните хотели и хостели имат и басейн, така че е въпрос на личен избор. Компютри, интернет и международен телефон има във всички хотели, но обикновено качеството на телекомуникационните услуги е по-лошо от интернет клубовете. Ето и някои хотели, които съм видял, че стават:

WINCA’S (Av. Sarmiento 717)- 1 звезда. Един от новите хостели, на 2 мин пеша от центъра (площад Индепенденция), басейн, голяма кухня, колела под наем, уроци по испански. Много млади хора от цял свят. Нощувка 6-8 долара.

CAMPO BASE (Av. Mitre 946)- 1 звезда. 1 мин пеша от центъра. Повечето клиенти са алпинисти и трекери и може да се обмени много информация; колела под наем, прилични условия в кухнята, стаите са сравнително малки, но стават. Нощувка 6-10 долара. Специален бус до Puente del Inca.

INDEPENDENCIA (Av. Mitre 1237)- 1 звезда. 1 мин пеша от центъра. Хостел, повечето са испаноговорящи. Единични, двойни и общи стаи. Нощувка 6-10 долара.

VECCHIA ROMA (Av. Espana 1615)- 2 звезди. 5 мин пеша от центъра. Хотел. Единични и двойни стаи с баня, климатик, телевизор. Нощувка ок. 18-20 долара.

За пълна информация:http://hotelesenmendoza.com/

Интернет достъп и телефон

В Мендоса, а и във всички по-големи градове в Аржентина е пълно с интернет клубове, повечето от които са климатизирани. Цените за 1 ч интернет са около 1 песо (ок. 0.35 долара), скоростта е сравнително добра, някои български сайтове са отварят доста бавно. Цената е същата ако искаш да си свалиш/прехвърлиш снимките от дигиталната камера на друг носител.

Вътрешните телефонни обаждания в Аржентина са сравнително евтини дори и при разговори с мобилни телефони. Телефонната връзката с България най-често е добра (само от градовете, но не и от селата и курортите!), но е сравнително доста по-скъп начин (ок. 2.5-4 долара/мин) за връзка в сравнение с електронната поща.

    Карти и гидовници

Карти на Аконкагуа и района се продават предимно в алпийските магазини в Мендоса. Има няколко добри издания на цена 15-30 песос (5-11 долара), но точността на някои елементи (пътеки, маршрути за изкачване) от картата не винаги отговаря на реалността. Съвсем прясно публикувана е добра топографска карта (само на руло), която в Мендоса се продава за 15 песос (5 долара), в изходните пунктове на парка (Puente del Inca и Los Penitentes) достига до 25 песос (7-8 долара), а в интернет цената е 20 долара. Безплатни карти на Мендоса се намират на рецепцията в повечето хотели и в туристическите офиси в центъра на града. Почти всички градове в Аржентина са строени на правилни квадратни “блокове” (100 х 100 м) и номерацията започва от 100 между първия и втория блок, от 200 до 300 за втория блок и т.н. Карти на Аржентина се продават в книжарниците и на автогарите (ок. 8-10 песос, ок. 3 долара).

Гидовниците за Аконкагуа, написани на английски, са сравнително малко. Най-подробен и пълен е:

SECOR, R. J. 1999. Aconcagua: a climbing guide. – The Мountaineers, Washington, 144 pp.

В http://www.amazon.com/ се продава като нов за ок. 20 долара (втора ръка дори за под 10 долара), в европейските книжарници цената скача до 22 евро! Плащане само с кредитна карта! ;-((( Аз се сдобих с него в базовия лагер, където ми го подариха ирландци, изкачили върха (това си е практика, така че се оглеждайте с жаден поглед в БЛ ;-)).

Climbing permit (разрешително за изкачване)

Поради лавинообразно нарастващия интерес за изкачване на Аконкагуа от страна на алпинисти и трекери от цял свят, таксата за изкачване на върха нараства всяка година. Едно от обясненията е повишаването на разходите за обслужване на “тълпите” пребиваващи в базовите лагери (увеличаване на броя на рейнджърите; строеж на паркова инфраструктура като мостове, заслони, къщи за охраната; извозване на варелите с фекалии от базовите лагери с хеликоптери; благоустройство на височинните лагери и т.н.).

През пиковия сезон 2003/2004 (15 Декември- 31 Януари) таксата за изкачване на върха е 300 долара (150 през 2001 г. за сравнение!). Плащат се в брой (приемат се само долари!) в Department of Provincial Forest and Parks.

Офисът се намира в парка General San Martin, който е в южната част на Мендоса на около 20 мин пеша от площад Индепенденция.

Работното време е 8-18 ч (понеделник-петък) и 9-16 ч в събота и неделя и някои празници. Разрешителното за изкачване е валидно 20 дни, считано от датата на влизането ви в парка. За актуална информация и цените на трекинг-пакетите проверете вhttp://www.aconcagua.com/ .

В цената на пермита влиза и застраховка за евентуална спасителна акция и последваща евакуация. От разговори с гидове научих, че рейнджърите нямат необходимата подготовка за провеждането на спасителна акция над 5000 м, така че на практика това се извършва от скъпо платени гидове и височинни носачи, които са на разположение в базовите лагери

Подходящи периоди за изкачване

Най-подходящ период за изкачване на Аконкагуа е летният (декември-февруари). Най-стабилно е времето от средата на януари до края на февруари. През този период снежната покривка е най-ниска и реките са сравнително маловодни. Тихият океан отстои само на ок. 150 км и най-често лошото време идва от запад. Декември и март също не са известни с дълги периоди от лошо време, но опасността от наличие/валеж на обилен сняг е по-голяма. През зимните месеци снежната покривка е изключително висока и заедно със студа се превръща в един от основните проблеми за преодоляване.

Храна

Цените на хранителните стоки в Аржентина са почти същите както в България, така че не си струва да се носи храна от 16000км. Има няколко големи супермаркета (напр. Carrefour, пресечката на булевардите Las Heras и Belgrano), където може да закупите абсолютно всичко необходимо- прясна храна, сирена, ядки, сушени плодове, сухи супи, салами, меса, консерви, мюзли, сухо мляко, сухари, шоколади, подхапвалки, синя газ, епи-газ и т.н. За 12 дни закупих храна за ок. 55 долара, от която ми останаха провизии за ок. 15-20 долара. Виж приложенататаблица. Обърнете внимание на сравнението закупено/употребено!

Аржентинската кухня е вкусна, телешкото е традиционно, пържолите и шишчетата са огромни, пици и спагети се предлагат навсякъде. Бирата (ANDES в провинция Мендоса и QUILMES навсякъде) е добра, стандарта за бутилките е нетрадиционен: малката бира е ок. 660 мл., голямата 970 мл. и в това няма нищо лошо, предвид жегите, в които живееш! Направи ми впечатление, че дори чашите за бира, които се сервират, се държат във фризер, така че пенливата течност е максимално охладена за консумация! Изборът от ароматни вина, особено в Мендоса, е потресаващо огромен. Цените са от 1-10 долара за “нормалните” вина до 50-100 долара за скъпите селекции. Във всички хотели се предлагат сравнително евтини (6-25 долара) едно- и полудневни винарски турове из регионалните изби и винарни.

Лекарства

Списъкът с най-важните лекарства трябва да е съобразен преди всичко с неизлекуваните и хронични заболявания. Общите лекарства включват обезболяващи, противовъзпалителни и поливитамини. Особено внимание обърнете на слънцезащитните кремове, не ги жалете и мажете всички открити части на тялото. При добър самоконтрол и правилна аклиматизация не би следвало да възникнат сериозни заболявания освен главоболие в първите 1-2 дни след пристигането в базовия лагер, леко стомашно разстройство, болки в колената при бързо слизане надолу.

Все пак не е лошо да носите и антибактериални препарати, защото, ако не внимавате откъде взимате вода в лагерите, може да се разстроите :-)) Превързочният пакет е особено важен, не пропускайте лепенките всякакъв размер и лейкопласт. Задължително пийте по 1-2 поливитаминни таблетки (за препоръчване разтворими!) дневно. Повечето от необходимите лекарства ги има и в аптеките в Мендоса, но търговските им имена се различават от тези известни в Европа. По-добре си ги носете от България! Приложена е таблица с най-често използваните лекарства по време на къси експедиции във високата планина.

Екипировка

Основната екипировка за лятно изкачване на Аконкагуа по “лесните” маршрути е стандартна за седемхилядник. Двойните пластмасови обувки са почти задължителни. Местни приятели гидове ми казаха, че при сухо време стабилни и топли трекинг обувки също вършат работа. Популярните маршрути преминават през повече сипеи и камъни отколкото през снежни и ледени полета. Обувките с гети от типа на MILLET/ONE SPORT не са особено практични, въпреки че видях много хора да се катерят с тях. Щеките са най-необходимата част от екипировката! За нормалния маршрут котки може и да се наложи да се сложат в зависимост от условията във финалния участък преди върха (Canaleta), но обикновено може и без тях. По всички варианти на Полския маршрут без котки и пикел не може! Обвързването с тънко въже по този маршрут е препоръчително особено след пресен сняг, но при добра техническа подготовка и тренирана психика може и без него.

Пухенката е полезна, защото при престой и почивка/нощувка над 6500 м температурите са доста ниски. Пластовото обличане на тялото е задължително, защото популярните маршрути преминават както през изложени на силен вятър участъци, така и през огрени от слънцето склонове. По време на изкачването минималната температура, която измерих беше -15ºС в палатката в 6ч сутринта на 19.01. Навън беше около -17ºС. В литературата се срещат екстремални стойности до –26, -30ºС, но предполагам че през лятото такива температури са изключително редки. Пухеният спален чувал, който използвах тежеше 1.2 кг и беше с температура “comfort” -7ºС, т.е за да спя се завивах и с пухенката. Раницата не е необходимо да побира повече от 65 л. Примусът трябва да е надежден, но е без значение дали е газов (синя газ, епи-газ) или бензинов предвид височините на лагерите по Аконкагуа. Топене на сняг или лед се налага само в лагерите над 5000-5500 м.

 Наемане на мулета

Изборът на фирми, които предлагат транспорт на багажа с мулета, е доста голям, но цените са доста близки. Тарифите са твърди и пазарлъците са почти невъзможни при “леки” самостоятелни експедиции. Ако не сте си избрали фирма по интернет, може да наемете такава пред офиса на Department of Provincial Forest and Parks, където се плаща разрешителното за изкачване. Плащането е авансово за нагоре, а на връщане става при получаването на багажа. Ако говорите добре аржентински испански в Puente del Inca или Punta de Vacas може да се договорите с нелицензирани мулетари за значително по-ниски цени (до 50% от редовните) за превоз, но качеството на услугата е съмнително! Да се има предвид, че при подход към Plaza de Mulas или Plaza Francia, мулетата изминават маршрута за един ден, докато алпинистите обикновено за два.При подход към Plaza Argentina, мулетата и алпинистите се движат заедно в продължение на три дни.

Отношението на мулетарите към денковете, торбите и чувалите е традиционно лошо, хвърлят се отвисоко на земята, от недобре затворените денкове изпадат разни неща по пътя, така че внимавайте с пакетирането! Ето и ориентировъчните цени за превоз на багаж до Plaza Argentina:

Тегло

 Цена oколо
1 kg До 60 Kg 200 долара
61 kg До 90 kg 240 долара
91 kg Дo 120 kg 280 долара
121 kg Дo 180 kg 440 долара

Цените за връщане са с 10-20% по-ниски. Възможно е да се комбинирате няколко човека на връщане и да направите общ денк (60 кг), така че цената на човек да падне още.

Подходи

Най-евтиният вариант за достигане на стартовите точки за начало на трека към Аконкагуа е с автобус на фирма EXPRESSO USPALLATA, който тръгва всеки ден от Мендоса (Terminal Omnibus) в 06 ч и 10:15 ч сутринта. В пиковия сезон закупуването на билети (4 долара) става поне един ден по-рано! Пътуването до Punta de Vacas, Los Penitentes или Puente del Inca отнема ок. 4 ч, въпреки че разстоянието е само около 160-170 км. Път № 7 минава през живописния каньон на Rio Mendoza и свързва Мендоса със Сантяго де Чили (ок. 360 км).

Ако сте по-голяма група (или бързате) и искате да спирате по пътя лесно може да си наемете микробус или дори такси. Цената за микробуса е около 100 долара, таксито е около 80 долара.След като стигнете до ски-курорта Los Penitentes (2580 м) или Puente del Inca (2720 м), трябва да намерите офиса на фирмата, която сте избрали. Там оставяте багажа за мулетета и с малките ранички фирмата ви извозва до началото на пътеката към планината. За Plaza de Mulas и Plaza Francia това е входът на парка в началото на долината Horcones, за Plaza Argentina това е митническият пункт Punta de Vacas.

Подход по долината на Rio Horcones

С превозно средство се стига до входния парков пост (2850 м), където рейнджърите проверяват разрешителните и ви връчват номерирана пластмасова торба за отпадъци. На ок. 2 км от поста е малкото, но единствено езеро в тази долина – Laguna Horcones. 1.5 км по-нагоре реката се пресича по мост и след още ок. 3 км се достига до лагера Confluencia (3320 м). При хубаво време спокойно може да се спи само на чувал и постелка (мин. температура през нощта е около или над 5ºС).

По пътеката на няколко места се пресичат бистри потоци, от които може да се пие, но дори и те помътняват в късния следобед.

На 23 км от Confluencia нагоре и вляво е New Plaza de Mulas (4270 м), изходният пункт за нормалния (класически) маршрут към върха. Преходът е изтощителен и обикновено се изминава за един ден. На 11 км от Confluencia нагоре и вдясно по долината е Plaza Francia (4150 м), изходният пункт за изкачвания по южната стена на Аконкагуа. Plaza de Mulas и долината на Rio Horcones поемат около 80% от потока трекери и алпинисти тръгнали към Аконкагуа!

Подход по долината на Rio de las Vacas

Автобусът от Мендоса подминава митническия пункт Punta de Vacas и ви стоварва в ски-курорта Los Penitentes (2580 м). Там се намират складовете и офисите на много от туроператорските фирми, така че там става претеглянето и предаването на багажа за мулетата. Оттам ви извозват (връщат) до Punta de Vacas (2325 м), откъдето започва пътеката за Plaza Argentina. Първият лагер е La Lena (2700 м) на 12 км (3-4 ч) от началото на пътеката.Тук рейнджърите регистрират влизането ви в парка, проверяват разрешителните и ви връчват номерирана пластмасова торба за отпадъци. На следващия ден след пресичане на реката по мост и 14 км ходене се стига до вторият лагер Casa Piedra (3200 м). Обикновено и там има рейнджъри, но без особени контролни функции. Рано сутринта на третия ден се пресича голямата Rio de las Vacas и се продължава към Аконкагуа по перпендикулярната долина на река Relinchos. До Plaza Argentina (4200 м) са около 10 км ходене и ок. 1000 м денивелация. При този подход мулетарите пътуват с вас и спят на същите места където и вие, така че може да им дадете почти целия си багаж.

услуги в базовите лагери

Всеки пребиваващ в базовите лагери под Аконкагуа е длъжен да ползва тоалетната на фирмата, чиито услуги за превоз на багаж с мулета е ползвал. Ако ви хванат, ходенето по нужда “на диво” се наказва със 100 долара глоба и изгонване от парка! Рейнджърите не са облечени в специални униформи, така че бъдете внимателни и се оглеждайте, ако все пак решите да се изходите на воля ;-))! Когато се напълнят, варелите с фекалии се извозват с хеликоптер до долината, което рядко може да се наблюдава в базовите лагери на високите планини.

Похвално ;-))!

Някои фирми предлагат срещу заплащане (ок. 5-10 долара) импровизирана баня, като затоплят около 10 л вода и в затворено помещение може да се позамиете. Навсякъде в базовите палатки се предлага закуска, обед и вечеря, но цените са доста високи. Най-често клиенти, необвързани с пълен пакет от услуги, си поръчват голяма пица (10-15 долара), която наистина е доста вкусна! Бира (0.5 л) и кола (0.33 л) в метални кутийки се продават за по 4-5 долара. Може да си закупите почти всякакъв вид хранителни продукти и газови бутилки, защото е традиция излишните запаси след приключване на изкачването да се дарят на базовите палатки и някои от тях предлагат голям избор от храни. Ако ви липсва някаква храна, ви препоръчвам да се оглеждате и да следите кои експедиции отиват към приключване и да ги навестите в деня на слизането, малко преди да са занесли торбите с храна към базовите палатки. Подобен “лов” си заслужава усилието ;-))!

Сателитен телефон се предлага за ок. 10 долара / минута, но връзката не винаги е добра и чух клиенти често да се оплакват от неосъществена, но заплатена връзка. Хотел REFUGIO (4370 м), намиращ се на около 1 км западно от New Plaza de Mulas е най-високо разположеният истински хотел в света, където се предлагат всички екстри за подобен високопланински хотел: стаи с легла, течаща топла и студена вода, кухня, телевизия, интернет и т.н. Срещу заплащане всички услуги може да се ползват и от не-клиенти. В базовите лагери може да се наемат и височинни носачи (носят до 25 кг), чиито услуги са доста скъпи: например от Plaza Argentina (4200 м) до лагер 1 (5000 м) струва 150 долара, до лагер 2 (5750 м)- 250 долара.

Изкачване по популярните маршрути

Под популярни маршрути разбирам тези, по които се изкачват 98% от желаещите да са качат на Аконкагуа. Към връхната точка има прокарани над 25 маршрута, от които най-популярни са около 3 маршрута.

 Нормален (класически маршрут)

Изкачен е за първи път от Матиас Цурбриген през 1897 г. Изходен пункт е Plaza de Mulas (4270 м), откъдето по добре утъпканата пътека се тръгва нагоре. Възможностите за височинни лагери са много и зависят от вашата подготовка и аклиматизация. След много серпентини, маршрутът преминава през лагерите Conway Rocks (4610 м), Canada (4910 м),Alaska (5180 м) и стига до Nido de Condores (5350 м). Последният е предпочитан като първи височинен лагер поради удобното си разположение, наличието на много места за палатки и наличието на вода. Следващият лагер, който за повечето групи е щурмови, е Берлин (5780 м). Нагоре по пътеката към върха има още две възможности за устройване на лагер: White Rocks (6250 м) и Independencia (6400 м), но сравнително малко са алпинистите, които преспиват в тези лагери.

Маршрутът е почти лишен от технически трудности, пътеките са добре утъпкани, поради което по този маршрут до 6600м са се изкачвали с мотоциклети, до върха с байкове, кучета също се качват без особени проблеми. Ключов участък е предвърховият около 300 м дълъг кулоар Canaleta. Това е широк улей със среден наклон от 30-35 градуса. Поради факта, че е сипей със средно големи камъни по него няма конкретна пътека и е препоръчително по време на изкачване да се придържате към дясната му част, дори да се движите по склона от дясно. Върхът е сравнително широк и единственият му отличителен белег е металният кръст, до който всички застават за снимка.

Polish glacier route

Маршрутът е изкачен за първи път на 8 Март 1934 г. от поляците Konstanty Narkievitcz-Jodko, Stefan Daszyinski, Wictor Ostrowski и Stefan Osiecki. Традиционният изходен пункт за полския ледник е Plaza Argentina (4300 м). Оттам по добре очертана пътека се качвате на лагер 1 (5000 м). От 4700 м до 4950 м се преминава през поле от особени ледени кулички (никъде не бях виждал подобни ледени образования) penitentes, през които се преминава сравнително трудно, особено когато няма пътека. В лагер 1 има достатъчно места за опъване на палатка, както и почти целодневно течаща вода. Оттам се продължава по сипей (често покрит със сняг), който завършва на премката (5380 м) между Аконкагуа и вр. Ameghino (5883 м). Продължава се по реброто, което отива в основата на полския ледник. На около 5450 м има удобно място за междинен бивак (5-7 палатки).

На около 5650 м се траверсира вдясно и се достига до мястото на същинcкия лагер 2 (5750 м), където има места за ок. 30-40 палатки. Малко по-високо, вляво по ледника, в основата на скали има алтернативно място за бивак (The cliff camp, ок. 5900 м). Оттук се вижда финалният участък на маршрута по полския ледник, който в класическия му вариант преминава в лявата част на ледника (в посока добре видимата скала Piedra Bandera, ок. 6400 м) и излиза на източния ръб на Аконкагуа, който води към връхната точка. Слизането най-често става по нормалния маршрут. Вариант на полския маршрут преминава на зиг-заг през централната част на полския ледник (без траверс наляво!). Изкачването му става само при добри ледено-снежни условия само с въже поради опасността от ледникови цепнатини и свличания. Към полския ледник може да се подходи и от лагер Берлин (5780 м) след ок. 3 часов траверс почти по хоризонтала и това е вариант за изкачване на маршрутите по ледника след подход откъм Plaza de Mulas. Някои групи правят обратното: след изкачване и слизане в лагер 2 на полския маршрут, заедно с целия багаж траверсират към лагер Берлин и слизат към Plaza de Mulas като така съкращават прибирането към цивилизацията с един ден.

False Polish, Polish Glacier Direct

Директният полски маршрут се изкачва в дясната част на ледника (среден наклон ок. 30-35 градуса) и ключовият пасаж (Тhe Bottleneck) е участък от около 30м с наклон 40 градуса, който се намира между скалите, и огромен серак в горната част на ледника. Препоръчват се две сечива, но може и с едно. Преминаването му без въже е опасно за хора с лоша ледникова подготовка! The False Polish Route се нарича така, защото въобще не изкачва, а подсича полския ледник и излиза на нормалния маршрут някъде към 6300 м. Това обаче е единственият безопасен вариант за изкачване на върха от лагер 2 ако условията по ледника са лавиноопасни (прясно навалял сняг, както в моя случай!) и изкачването е твърде рисково особено за сам човек или малка група. За целия януари на 2004 г. по полския ледник се изкачиха около 10 човека (4 преди снеговете, които аз заварих, и 6 човека след слягането на снега по ледника в последните дни на месеца). Маршрутите по ледника се предпочитат от алпинисти с умерени и над средните катерачни умения поради по-големите трудности, които предлагат, по-малкото тълпи от хора и факта, че качват директно на върха, без излишни обиколки. За височинна графика на изкачването ми по False Polish Route виж приложенатаграфика.

Опасности

Главните опасности при изкачване на популярните маршрути са преди всичко от субективен характер: прекалено кратък аклиматизационен период, недостатъчно поемане на течности, небалансирано хранене, малко почивни дни, лошо планиране, неподходящо обличане и екипировка и т.н. Техническите трудности при нормални условия са сравнително малко и при добра подготовка върхът не представлява особен проблем.

Въпреки това, по мои наблюдения и разговори с рейнджърите едва около 50% от тръгналите за върха се поздравяват с успех.

Най-честите причини са лош разчет за движението по маршрута, бавно темпо на изкачване (скорост под 100м/час по вертикала) в следствие на обезводняване или лоша физическа подготовка; влошаване на метерологичните условия, измръзвания. Сравнително по-висок успех на успешно изкачване има при групите с опитни гидове, които добре познават планината и имат преценка за възможностите на клиентите си.

Екология

Връх Аконкагуа се намира в границите на провинциалния парк “Аконкагуа”. Парковият статут поставя много ограничения за чието спазването се грижат рейнджърите. Техни бази са построени във всички входни точки на парка, в главните междинни лагери по трекинга и във трите основни базови лагера под върха. Те нямат строга униформа и не винаги можеш да ги различиш от алпинистите и трекерите. До техните уши и очи достига почти всичко, което се случва в границите на парка, и въобще не трябва да се подценява тяхната бдителност. Комуникациите между рейнджърските бази са чести и има непрекъснат обмен на информация за инциденти, съмнителни посетители в парка, спасителни акции и всичко останало, свързано с охраната и функционирането на парка.

До средата на ануари 2004 г., парка е бил посетен от 4500 човека! Липсват данни за стратификацията на този огромен брой посетители, но цифрата дава представа за обема на човекопотока преминаващ през парка. По материали публикувани в местната преса, от началото на активния сезон в парка са извозени 2500 кг отпадъци и 4000 кг фекалии!

Базовите лагери в парка са единственото място, където досега във високите планини съм видял варелите с фекална маса да се изнасят с хеликоптер извън парка по няколко пъти в седмицата. Статистиката за сезон’ 2003 показва, че за 3 месеца са извозени 12 тона отпадъци и 7 тона фекалии.

Връчването на номерирана лична торба за боклуци при влизането в парка не е символичен акт. В 90% от случаите, мулетарската фирма поема ангажимента да изнесе вашите боклуци. В уверение на това те се подписват в разрешителното ви за изкачване, което се представя на рейнджърите при напускането на парка. Ако сте проспали да поискате подпис от отговорното лице в базовия лагер или сте си загубили торбата ви глобяват 100 долара без въобще да се церемонят.

В резултат на тези усилия за опазване на околната среда, пътеките в парка са учудващо чисти въпреки огромния човекопоток. С малки изключения, чистотата извън пътеките също е на ниво. За съжаление височинните лагери не могат да се похвалят с особена чистота, още повече че в повечето няма и стационарни тоалетни и пейзажът е малко засран ;-))

Бюджет на самостоятелна експедиция

Най-скъпата част от експедиция към Аконкагуа е достигането до Южна Америка. Въпреки сезонните промени в цените на различните авиокомпании един от най-евтините варианти за полет до Буенос Айрес е с AEROLINES ARGENTINAS. Това е националната компания на Аржентина, която лети от Рим или Милано и цената на полета е около 900 долара. Може да се направи комбинация с ALITALIA, за полет от София-Милано/Рим.

Следващото основно перо е разрешителното за изкачване (300 долара в пиковия сезон и 200 преди и след сезона).

Транспортът с мулета е 200-300 долара и винаги е по-изгодно да сте минимум двама, защото нагоре аз платих пълната такса, въпреки че денка ми тежеше само 35 кг. Автобусните билети, хотелът в Мендоса и храната не са особено голям разход. Минимумът все пак е около 1700-1800 долара! За разходите, които съм направил по време на пътуването ми със скъпите билети на AIR FRANCЕ и посещение на водопадите Игуасу виж приложената бюджетна таблица.

Някои важни дати и рекорди

Първо женско изкачване- 07.03.1940, Adrianne Bance (Франция).

Първо изкачване на югозападния гребен- 23.01.1953 г.

Първо зимно изкачване- 11-15.09.1953 от аржентинците E. Huerta, H. Vasalla и F. Godoy.

Първо слизане от върха с делтаплан- Януари 1981, J-M. Boivin и L. Marchal (Франция) за 30 мин до Плаца Мулас.

Първо слизане от върха с параплан- 11.02.1985, A. Steves (Франция) на ок. 200м под върха за 25 мин до Плаца Мулас.

Първо солово изкачване на южната стена- Януари 1981, Ivan Girardini (Франция) за 4 дни по Френския маршрут (1954) с излизане по варианта на Меснер.

Първо зимно изкачване на южната стена- Август 1981, японска експедиция.

Първо слизане от върха с велосипед- Януари 1986, французи с байкове PEUGEOT по нормалния път.

Скоростни изкачвания по нормалния път (статистика до 1992 г.)

  • Януари 1987- L. Cichy (Poland) 9:00 ч.
  • Януари 1987- А. Randis (Argentina) 8:07 ч.
  • Февруари 1987- D. Alessio (Argentina) 7:48 ч.
  • Февруари 1987- M. Sanchez (Argentina) 6:32 ч.
  • Януари 1989- M. Dacher (Germany) 6:15 ч.
  • Януари 1989- M. Smith (USA) 6:13 ч.
  • Януари 1990- D. Alessio (Argenitna) 6:07 ч.
  • Декември 1991- D. Porsche (Germany) 5:45 ч.

Източници на информация и полезна литература

Основен източник на информация:

http://www.aconcagua.com/ Почти всичко актуално, което трябва да знаете преди да тръгнете към Аконкагуа, цени, карти, полезни линкове и т.н.

Туроператорски и мулетарски фирми

Мендоса, хотели

Книги

  • RANDIS, A., M. M. LAVOISIER. 1991. Aconcagua: el sentinel of stones. – Randis-Lavoisier, Mendoza, 150 pp.
  • SECOR, R. J. 1999. Aconcagua: a climbing guide. – The mountaineers, Washington, 144 pp.

София, Февруари 2004 г