DSC08130

K2 (8611 м) първи български опит 2005 г.

Хронология на експедиция “К2-2005”

K2-2005 Първи български опит

Всяка експедиция има своето начало и край. За страничните наблюдатели винаги остават скрити или често са забулени в мистерия данните за организацията, прогреса, провалите и резултатите от една голяма българска експедиция.

За да разсеем неяснотите и за да оставим недвусмислен разказ за провеждането на първия български опит към върха убиец К-2 сме подготвили това хронологично представяне на събитията, достигнатите височини и действията на различните участници.

Нека този разказ помогне на всички българи устремили взора си към този каракорумски гигант, за да планират правилно логистиката и тактическия план за своето изкачване към кота 8611 m! Ще бъдем щастливи ако допринесем техните грешки да бъдат по-малко от нашите и ако времето им позволи да направят финалния щурм, не се съмняваме, че ще развеят трибагреника и на този осемхилядник.

К-2 все още чака българин! Успех на следващите!

Българо-полска експедиция К2-2005

Участници

Български отбор

СК “ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ” www.verticalworldbg.com – oрганизатор от българска страна

Дойчин Боянов dboyanov@tenzor-bg.com

Боян П. Петров boyanpp@nmnh.bas.bg

Д-р Любомир Младенов lubomirmld@yahoo.com

Иван Темелков 

Полски отбор

www.k2wyprawa.com – информация за полските участници

Ана Червинска (Anna Czerwinska) – ръководител на експедицията. Една от най-силните хималаистки в света, с изкачвания на седем осемхилядника: Еверест, Броуд пик, Нанга Парбат, Лхотце, Чо Ойю, Гашербрум-2, Шиша Пангма и стъпила на всички континентални първенци.

Дариуш Залуски (Dariusz Zaluski) – един от най-големите съвременни реализатори на планинарски филми, носител на многобройни награди от международни фестивали и конкурси, изкачил Лхотце, Чо Ойю и Гашербрум-2

Лешек Чихи (Leszek Cichy) – автор на първото зимно изкачване на Еверест, стъпил на Гашербрум-2, Ялунг Канг (Западна Кангчендзьонга), първият поляк, изкачил най-високите върхове на седемте континента и събрал престижната колекция “Seven Summits”

Йоана Ковалчевска (Joanna Kowalczewska) – катерачка с много изкачвания в Татрите и Алпите

Агенция за логистика в Пакистан

HUNZA GUIDES PAKISTAN
Tours Trekking & Expeditions
info@hunzaguidespakistan.com
P.O. Box 468 G-9 Markaz
Islamabad – Pakistan
hgp@comsats.net.pk
hunzaguides@yahoo.com
Tel:  + 92 51 210 68 91
Fax: + 92 51 210 68 37
www.hgp.com.pk
www.hunzaguidespakistan.com

 

 

Главните спортно-технически цели

  • Първо българско изкачване на К-2 по реброто Абруци
  • Стигане до върха без употреба на кислород

Други цели

В експедициите към големите планини, върховете често пъти остават неизкачени. Това може да означава, че експедицията е била до голяма степен безполезна и средствата са похарчени без видим резултат. Наред с главната цел, нашата експедиция имаше и следните второстепенни цели:

  • Проследяване динамиката на сатурацията и сърдечната дейност в условията на високата планина до 8000 m и изготвяне на персонални височинни графики за определяне фазите на адаптация към височината (Дойчин Боянов)

Бяха събрани и систематизирани уникални данни за сатурацията на кислорода в кръвта и сърдечната дейност на всички участници по време на трекинга, в базовия и височинните лагери (до 8000 m) в периодите на покой и възстановяване. Данните бяха използвани за подготовката и защитата на дипломна работа в Национална спортна академия през ноември 2005 г.

  • Проучване на фауната и флората по време на трекинга към базовия лагер и изследване на височинното разпространение на животните и растенията

(Боян Петров)

Събирането на безгръбначни животни се оказа изключително ползотворно занимание, резултати от което са повече от показателни. Бяха събрани над 330 екземпляра от високопланинската безгръбначна и гръбначна фауна между 2200 m и 5500 m и около 60 образци от флората в района на базовия лагер (5000-5200 m). Предварителната обработка на събрания материал показва наличието на поне 5 нови за науката видове животни от групите паяци, полутвърдокрили и правокрили насекоми, стоножки и псевдоскорпиони! Целият събран материал е депозиран в колециите на Националния природонаучен музей при БАН и научното му обработване тепърва предстои.

  • Провеждане на антропометрични изследвания и функционални тестове

(д-р Любомир Младенов) 

Проследиха се промените в антропометричните параметри – тегло, телесни мазнини, мускулна маса и функционални показатели (данни за тренираността) преди, по време и след експедицията. Анализира се влиянието на голямата надморска височина и процесите на височинна адаптация.

 

Бюджет на експедицията

ПЕРО СУМА USD 
Такса за върха (Royalty tax) 6000
Самолетни билети 2600
Услуги на агенция HUNSA GUIDES / 4 човека 22 000
Екипировка 2500
Комуникации 500
Разни (височинна храна, медицински материали и др.) 1500
Карго 2000
Изваждане на пакистански и турски транзитни визи 500
Медицински застраховки 300
Транспорт до Истанбул и обратно 200
Режийни в Исламабад 200
   
ОБЩО 38 300

Забележка: Сумите в бюджета за някои от перата са осреднени. Не са включени средствата за подготвителни лагери, организационни командировки и работни срещи.

 

Спонсори на експедицията

Главни спонсори:

  • ELI LILLY- Bulgaria
  • Движение за национално възраждане ОБОРИЩЕ- г-н Тошо Пейков
  • Maritza East III Power Company
  • Tera OpticS – г-н Живко Жиков
  • Министерство на младежта и спорта – министър Васил Иванов.

Други спонсори: Национална спортна академия “Васил Левски” – самолетен билет, ACTAVIS Bulgaria – лекарства; ТЕНЗОР – Олег Василев – комплект радиостанции, пулс-оксиметър, екипировка; Методи Савов – екипировка и височинна палатка; магазин СТЕНАТА – Иван Иванов – постелки; магазин АЛПИ – Ани Пенчева – чорапи; БИОМАГИЯ ООД – яйчен прах (чрез Жеко Вътев); ФОМУС ООД – г-н Юри Трейман и Любомира Димитрова – фото-филми KODAK и копиране на снимки за фотоизложба; туристическо дружество “Сините камъни” Сливен – самолетен билет.

Специални благодарности

  • Петър Атанасов – говорител на експедицията, контакти с полските участници
  • Елисавета Първанова – контакти с ММС, организационна помощ
  • Ръководството на Националния природонаучен музей – БАН
  • Ръководството на катедра “Туризъм, алпинизъм, ориентиране и ски” – Национална спортна академия
  • Иво Златинов (САЩ) – височинна храна и GU
  • Димитър Бачийски и Борис Григоров – оформяне и изпращане на каргото
  • Милена Бетувска – формуляри за пакистанска виза и контакт с посолството

За организационна помощ и посреднически услуги благодарим на: Даниела Райчева, Илиана Георгиева, Анна Кошничарова, Радослава Ганозова, Симеон Алексов, д-р Александър Багдатов, Антония Събева, Валерия Цолова, Никола Леваков и Петко Петков.

Медийни партньори

  • Сайтът www.climbingguidebg.com – Николай Петков
  • Българско национално радио
  • ДАРИК радио
  • Вестник ТРУД – Милена Вълкова
  • Спортен всекидневник 7-ДНИ СПОРТ – Мара Калчева

Хронология на експедицията

ДАТА СЪБИТИЕ
05.06.2005 От София за Истанбул отпътуват с автобус Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Темелков.
06.06.2005 Пристигане в Истанбул. Полет с GULF AIR до Бахрейн и Абу Даби.
07.06.2005 Пристигане в Исламабад. Настаняване в българското посолство. Почивка.
08.06.2005 Настаняване в хотел Holiday Inn. Среща и запознанство с полския отбор.
09.06.2005 Преговори и плащания в офиса на обслужващата агенция Hunsa Guides Pakistan. Запознанство с офицера за свръзка, капитан Джавед. Брифинг в Министерството на туризма. Подготовка за заминаване.
10.06.2005 Пътуване с автобус и ван за багажа към Chilas (05-18ч). Настаняване в хотел Shangri La.
11.06.2005 Пътуване до Skardu (05-16ч) и настаняване в хотел Concordia.
12.06.2005 Пътуване с джипове до с. Асколе (3000 m).
13.06.2005 Начало на трeкинга към базовия лагер (БЛ). Преход от Асколе до лагер Джола (Jhula/Jola).
14.06.2005 Преход от Jhula до лагер Paiyu (3368 m).
15.06.2005 Почивка в лагер Paiyu.
16.06.2005 Преход от лагер Paiyu до лагер Urdukas (4060 m). Последно спане на земя.
17.06.2005 Преход от лагер Urdukas до лагер Goro II (4320 m).
18.06.2005 Преход от лагер Goro II до лагер Concordia (4600 m). Обстановката става зимна, морената и ледника са покрити с дълбок сняг.
19.06.2005 Преход от лагер Concordia до Базов лагер К2 (5100 m). Установяване на БЛ. В района вече действат експедиции от Норвегия (7 члена), Япония (2 члена), САЩ (6 члена), Чехия (9 члена).
20.06.2005 Почивка и благоустрояване на БЛ. Запознанство и преговори с другите експедиции.
21.06.2005 Преход и установяване на преден базов лагер АВС (5400 m). Маркиране на път през ледника. Връщане в БЛ.
22.06.2005 Изкачване до Лагер 1 (С1) на 6100 m (АВС – С1 3:30 ч). Опъваме 2 триместни палатки на обичайното място за С1.
23.06.2005 Слизане от C1 до БЛ за 1:55 ч. Почивка.
24.06.2005 Почивка в БЛ. Времето е слънчево и студено.
25.06.2005 Почивка в БЛ.
26.06.2005 Изкачване до С1 (АВС – С1 3:10 ч).
27.06.2005 Изкачване до С2 (6750 m). Чувстваме се добре.
28.06.2005 Дойчин, Боян, Лешек и Дарек се изкачваме по Черната пирамида (технически най-трудния участък от маршрута Абруци) до 7000 m и фиксираме 400 m парапети. След обяд слизаме до С2, почиваме и вечерта сме в БЛ.
29.06.2005 Почивка в БЛ. Петровден. Времето се разваля.
30.06.2005 50 см сняг в БЛ. Почивка. Д-р Любомир Младенов тръгва от София, за да се присъедини към експедицията.
01.07.2005 Почивка в БЛ. Дарек и Ана се качват до АВС, но Дарек пада в голяма цепка с вода и се намокря до кръста. Пристига руска разузнавателна експедиция, която има за цел да разузнае подходите и да набележи възможна линия за изкачване по западната стена на К2 през 2006 г.
02.07.2005 30 cm нов сняг в БЛ. Целия ден вали сняг. Запознаваме се с руснаците Козлов, Шабалин, Елатин и Кузнецов, които са дошли да разузнаят и снимат западната стена на К2, където през 2006 имат намерение да прокарат нов маршрут.
03.07.2005 25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.
04.07.2005 20 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.
05.07.2005 20 cm нов сняг в БЛ. Променливо време и ураганни jet-stream ветрове във височина. В лагера продължава да си е студено –15? С.
06.07.2005 25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.
07.07.2005 Облачно време, но поне не вали сняг. Разходка до БЛ на Броуд пик (4900 m).
08.07.2005 Ана и Дарек тръгват към АВС. Барометричното налягане се качва, но през целия ден вали сняг на пресекулки. Получаваме прогноза, че се очакват 4 дни “прозорец”.
09.07.2005 Всички (вкл. Дойчин, Боян, Иван) се изкачваме до С1 в променливо време.
10.07.2005 Изкачване до С2. Честит рожден ден на Ана Червинска! В БЛ пристига унгаро-словашко-румънска експедиция.
11.07.2005 Изкачване до С3 и фиксиране на 600 m парапети в движение. Времето се разваля и не достигаме точното място за лагер и в мъгла се окопаваме на стръмен снежен склон.
12.07.2005 Мъглата се вдигна за кратко сутринта и Боян заедно с поляците преместват палатките на 100 m по-нагоре, където е оригиналното място за С3. Всички слизаме до БЛ. “Прозорецът” свърши.
13.07.2005 10 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали дъжд. Рано сутринта С1 е напълно затрупан от тежка лавина, двама от американците оцеляват по чудо, тръгвайки надолу 20 мин. преди падането на лавината. Полската палатка е отнесена, останалите са под 1.5 m тежък сняг.
14.07.2005 Мъгла и дъжд в БЛ. Почивка.
15.07.2005 Времето в БЛ е малко по-добро. Пристига д-р Любомир Младенов.
16.07.2005 Почивка в БЛ. При разходка по ледника над лагера намираме поредните човешки останки, които се показват из под топящия се сняг. Любо ни измерва телесни обиколки и кожни гънки. Дойчин е 5.5% мазнини, Боян 7.5%, Иван 9.2%. Получаваме прогноза за “прозорец” от 4-5 дни.
17.07.2005 Сутринта вали сняг, но след обяд времето се “оправя”. Подготвяме се за тръгване нагоре.
18.07.2005 Както винаги ставаме в 02:30 ч и тръгваме към АВС. В 10:30 ч сме в С1 и откопаваме затрупаната палатка, която е напълно неизползваема, но спасяваме чувалите и другата екипировка. Иван се отказва от изкачването и слиза към БЛ. Останалите продължаваме нагоре към С2 и в 16:30 ч стигаме в лагера. С2 е затрупан със сняг.
19.07.2005 Изкачваме се до С3. Времето е добро. Ирландците не могат да намерят палатката си и Banjo спи при нас с Дойчин, а John в палатка на носачите. Двамата японци спят на мястото на предишния наш С3. Любо се качва до С1 и сваля надолу това, което е оцеляло от екипировката.
20.07.2005 Рано сутринта ирландците слизат надолу, а ние продължаваме нагоре. На 150 m над лагера склонът е стръмен, силно фирнован и неосигурен, отварят се дълбоки цепнатини при пресичането на висящия ледник. Носачите се отказват да продължат и демонстративно слизат надолу. Те не носят български багаж, само полски, но с Дойчин сме длъжни да изчакаме разрешаването на проблема и прекарваме ок. 2 ч в чакане и преговори по радиостанцията с помощта на БЛ. “Стачката” на носачите е временно преустановена и продължаваме нагоре. Фиксираме и събираме парапет от 100 m с 6 mm въже в движение. Забавянето е голямо и решаваме да направим междинен лагер на 7700 m, точно под един огромен серак. Времето е слънчево, но е студено.
21.07.2005 По прогноза днес е най-добрия ден от “прозореца”. В 07:30 ч тръгнахме нагоре. Височината е вече голяма и напредването е бавно. Боян и Дойчин направихме тежка пъртина до излизането на Рамото, откъдето се открива гледка към последните 600 m. Японците изнесоха багаж до излизането на Рамото и се смъкнаха надолу. Преминаваме магическата граница от 8000 m и виждаме отблизо Bottleneck-a. След около час изкачване се стига до лека заравненост, горе долу в края на средата на Рамото, където направихме щурмовия лагер. Носачите, които изнесоха само полски багаж се върнаха надолу. В 15:30 ч лагерът е готов и се заехме с приготвяне на течности и почивка. Лешек, Дарек и Ана се набутват в една палатка и се оказва, че имат само един чувал за тримата –  “тактически ход” нямо що!
22.07.2005 Точно в полунощ с Дойчин се събудиме, приготвихме закуска и се оправихме за излизане. Поляците извикаха, че е твърде студено (ок. -28? С) и решиха да тръгнат към 4 ч. В 02:15 ч двамата тръгнахме нагоре по склона, който уникално блестеше от огрялата го луна. Дарек се премести в нашата палатка на топло и широко. Духаше леден вятър, но не беше силен, а ние напредвахме нагоре. След около час катерене, Дойчин видимо изостана и започна да мръзне. Събрахме се и тъй като прецених, че сам нямах шанс да мина през Bottleneck’a, решихме че ще се върнем, за да изчакаме поляците. Междувременно вятърът започна да се усилва и се появиха големи облаци. В 03:30 ч бяхме при палатките и се мушнахме в чувалите. В просъница чувахме нарастващите пориви на вятъра. Час по час питахме поляците дали имат намерение да тръгват, но към 05 ч когато палатките вече се гънеха под силата на вятъра те се отказаха окончателно. В 06 вече и ние решихме, че “прозорецът” се затваря и решихме да евакуираме всичко. В последствие се оказа, че решението е възможно най-правилното. В гъста мъгла или облак, към 07 ч първи заслизахме надолу, следвайки редките флагчета, които бяхме поставили вчера. Със зор и голямо налучкване в мъглата намерихме мястото, от което се напуска Рамото и се траверсира наляво. Пъртината от предния ден почти не си личеше, ориентирахме се само по наклона, добре че помнихме горе-долу пътя между сераците. В С3 събрахме всичко наше и го натоварихме в раниците. Вятърът се усилваше с всеки изминат час. Във въздуха се носеха ледени късове, а поривите ни бутаха в посока Китай. Почти всички парапети бяха обледенени и създаваха проблеми на първия. Слизането с тежка раница в толкова ветровита обстановка е голямо изпитание, въпреки че се движиш надолу. В С2 оставихме само палатката, която беше съборена и без рейка и продължихме надолу. В С1 направихме кратка почивка и заслизахме към АВС. Раниците ни бяха станали огромни и всяка крачка надолу беше мъчение под тежестта на товара. В късния следобяд бяхме на ледника, където бяха дошли да ни посрещнат Любо и Иван. Разпределихме багажа и заслизахме към БЛ. В 18:30 ч всички българи се събрахме в кухнята. Равносметката за днес беше опит за атака на върха, стигане до около 8150-8200 m и после слизане до БЛ, като пътьом само двамата с Дойчин евакуирахме височинни ни лагери. Поляците освен, че не направиха опит за атака бяха успели да слязат само в С3, където пренощуваха.
23.07.2005 Почивка в БЛ. Облачно и ветровито време. Лешек, Дарек и Ана слизаха бавно надолу през целия ден. Любо ни измери телесните гънки. За 5-те дни атака бях намалил обема на мазнините в тялото си с 1.5%. В 19:15 ч поляците се прибраха и разказаха за мъчителното им слизане в кошмарните условия с мъгла, ураганен вятър и студ. Лешек се беше подхлъзнал в камината на Хаус и си беше разбил носа в стената. След вечеря готвачът Есан изненадващо ни поднесе импровизирана торта и пред базовата палатка запалиха огън от боклуци, опаковки и дървени щайги. Под звуците на кавал и думкане в тенекия потанцувахме малко, раздвижихме кръвта и за известно време разчупихме ледената обстановка.
24.07.2005 Почивка в БЛ. Лошо време със снеговалеж. Говорихме си с членове на другите експедиции и обсъдихме прогнозата за времето, която вещаеше 2-3 дневен прозорец след 3 дни и после неизвестно дълъг период на трайно влошаване.
25.07.2005 Лешек се беше обадил в Полша и ни съобщи, че му се налага да тръгва надолу веднага. Ашка отдавна чакаше този миг, както и Иван, чието оставане в БЛ беше станало така или иначе безпредметно. Започнаха преговори с HUNSA GUIDES за предсрочно евакуиране на трима от експедицията.
26.07.2005 Малко след 10 ч дойдоха няколко носачи и заедно с Лешек, Ашка и Иван тръгнаха надолу. Експедицията за тях почти приключи. Ние оставахме! Въпреки привидно хубавото време в БЛ, налягането оставаше ниско, а във височина се виждаха огромни бързо движещи се облаци. Според метеорологичните данни от прогнозата на норвежците, скоростта на вятъра около 8000 m е била над 120 km/h!
27.07.2005 Заедно с Ана и Дарек отидохме на мемориала на загиналите по околните върхове и снимахме цветя и други живи гадинки. В БЛ пристигна голяма група украинци. Двете дъщери на Сергей Соколов, 62 от Новосибирск бяха дошли, за да узнаят нещо повече за смъртта на баща си през лятото на 2004’та когато той изчезва заедно с друг украинец и иранец в района между С3 и С4. От БЛ наблюдавахме опита на Fabrizio Zangrilli и Billy, които се връщаха от неуспешен опит да изкачат вариант в началото на маршрута Magic Line. Имахме и неочаквано посещение от Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара, които бяха дошли до К2 БЛ за аклиматизация преди неуспешния опит да се изкачат по словенския маршрут на Trango Nameless. Вечерта злоупотребихме с ядене и алкохол в палатката на украинците, които ни поканиха на нещо като панахида за С. Соколов.
28.07.2005 Променливо време в БЛ. Разхождахме се по ледника около лагера и намерихме поредните части от отдавана загинали алпинисти, които бяха разпръснати от рисовете по целия ледник. В подножието на Angel Peak открих “големи” зелени оазиси от прецъфтяващи цветя, голяма част, от които хербаризирах за хербариума на Музея. Лятото някак си започна да се усеща и вечер беше само –5?С, което сравнено с –15?С почти през цялото време в БЛ си беше направо топло.
29.07.2005 40-тия ден в БЛ. В къс прозорец с малко облаци след закуска направихме фото-сесия за спонсорите. През деня се разходихме в района на БЛ, снимахме ледникови форми, събирахме “трофеи” по ледника. Топъл ден.
30.07.2005 След закуска се разходихме в района на “голямата лавина”, която падаше на ледника почти от Рамото над 7800 m и донасяше най-много остатъци от загиналите по склоновете на К2. Намерихме цяла палатка с труп на алпинист, който по косвени белези установихме, че е испанец загинал в началото на 90-те години на миналия век. Всички направихме 10 минутния степ-тест на Любо. Получихме прогноза за 2-3 дни по-добро време, които в никакъв случай не бяха достатъчни за атака.
31.07.2005 Отново се разходихме до палатката и трупа на испанеца, които след щателен оглед и снимки погребахме в дълбока цепка на ледника. Любо измери кожните ни гънки и установи, че процента на мазнините в нас беше стигнал рекордни стойности, т.е. бяхме “супер-възстановили” телесните загубите. На следобедната разходка намерихме поредния гръбначен стълб и други оглозгани кости в подножието на ледника Fillipi. Времето си остава много лабилно. В БЛ пристигнаха Гия Тортладзе и 4-ма казахи.
01.08.2005 Прогнозите за нов прозорец сочеха подобряване на времето най-рано след ок. 10 дни, което ни накара да мислим вече за прибиране. Пермита за върха ни изтичаше на 10.08, а на агенцията беше заплатено да ни обслужва до 02.08.2005. Привечер се катерихме на боулдъри близо до БЛ.
02.08.2005 С Дарек и Ана се качихме да съберем всичко българско от АВС лагера. Започнахме да се приготвяме за заминаване. Дойчин и Любо пакетираха общия багаж.
03.08.2005 Пакетирахме целия багаж в денковете, но се разбра, че на Конкордия има стачка на носачите, което означаваше да не мръднем оттук докато някой и някак си не се споразумее с носачите. След вечеря до нас достигна вестта, че стачката е прекратена и дори в лагера ни дойде носач.
04.08.2005 Сутринта пристигнаха още няколко носача и към 11 ч с Дойчин и Любо тръгнахме надолу. Сбогувахме се с Ана и Дарек, които бяха решили да останат до следващия прозорец и да опитат за последно. Към 14:30 ч бяхме на Конкордия, където хапнахме и към 16:15 ч тръгнахме с един носач към Ali Camp, което е изходния лагер за преодоляване на прохода Gondochoro La.
05.08.2005 Изкачването към прохода Gondochoro La започна към 01 ч сутринта. Изпреварихме всички групи, които бяха тръгнали с около час по-рано от нас и първи пресякохме прохода малко преди зазоряване (04 ч). Последва дълго слизане към лагера Hispang (4830 m), където починахме малко и продължихме надолу. Много дълъг ден с огромно ходене и денивелация (+600/ -2400 m). Късно следобяд  стигнахме в лагера Saitcho (3465 m).
06.08.2005 Слизане пеша до с. Hushe (3250 m). Оттам с джипове късно вечерта стигаме до Скарду. Настаняване в хотел Concordia.
07.08.2005 Почивка в Скарду. Среща с рано върналия се от опит за изкачване на К2 грузинец Гия Тортладзе.
08.08.2005 Почивка в Скарду. Разходка до Satpara Lake и курорта Shangri La.
09.08.2005 Пътуване с микробус до Chilas. Кратка спирка на пресечната точка на най-високите планини в света Хималаи, Каракорум и Хиндукуш. Настаняване в хотел Shangri La.
10.08.2005 Пътуване от Chilas до Исламабад. Настаняване в българското посолство. Прием от посланик Грънчаров.
11.08.2005 Почивка в Исламабад. Подготовка и изпращане на карго багажа. Финално разплащане с HUNSA GUIDES.
12.08.2005 Почивка в Исламабад.
13.08.2005 Почивка в Исламабад и разходка до градския зоопарк. Пазар.
14.08.2005 Почивка в Исламабад. Национален празник на Пакистан – 53 години независимост.
15.08.2005 Почивка в Исламабад. Изваждаме си турски транзитни визи. Среща с прибралите се от Транго Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара.
16.08.2005 Полет до Абу Даби-Бахрейн-Истанбул. Късно вечерта се качваме на рейса за София.
17.08.2005 Пристигане на Централна автогара София към 9 ч. Много посрещачи, приятели и роднини. Бяхме уважени и от заместник председателя на народното събрание, д-р Петър Берон.
18.08.2005 Пресконференция в прес-клуб България. Край на експедиция К2-2005.

Послепис: Нашият път към К-2 не спира до тук. Ние вярваме в нашия втори шанс и работим за него!

Подготвил материала: Боян П. Петров

Редакция: Дойчин Боянов, Любомир Младенов

София, декември 2005 г.