K2 (8611 м) първи български опит 2005 г.
Хронология на експедиция “К2-2005”
K2-2005 Първи български опит
Всяка експедиция има своето начало и край. За страничните наблюдатели винаги остават скрити или често са забулени в мистерия данните за организацията, прогреса, провалите и резултатите от една голяма българска експедиция.
За да разсеем неяснотите и за да оставим недвусмислен разказ за провеждането на първия български опит към върха убиец К-2 сме подготвили това хронологично представяне на събитията, достигнатите височини и действията на различните участници.
Нека този разказ помогне на всички българи устремили взора си към този каракорумски гигант, за да планират правилно логистиката и тактическия план за своето изкачване към кота 8611 m! Ще бъдем щастливи ако допринесем техните грешки да бъдат по-малко от нашите и ако времето им позволи да направят финалния щурм, не се съмняваме, че ще развеят трибагреника и на този осемхилядник.
К-2 все още чака българин! Успех на следващите!
Българо-полска експедиция К2-2005
Участници
Български отбор
СК “ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ” www.verticalworldbg.com – oрганизатор от българска страна
Дойчин Боянов dboyanov@tenzor-bg.com
Боян П. Петров boyanpp@nmnh.bas.bg
Д-р Любомир Младенов lubomirmld@yahoo.com
Иван Темелков
Полски отбор
www.k2wyprawa.com – информация за полските участници
Ана Червинска (Anna Czerwinska) – ръководител на експедицията. Една от най-силните хималаистки в света, с изкачвания на седем осемхилядника: Еверест, Броуд пик, Нанга Парбат, Лхотце, Чо Ойю, Гашербрум-2, Шиша Пангма и стъпила на всички континентални първенци.
Дариуш Залуски (Dariusz Zaluski) – един от най-големите съвременни реализатори на планинарски филми, носител на многобройни награди от международни фестивали и конкурси, изкачил Лхотце, Чо Ойю и Гашербрум-2
Лешек Чихи (Leszek Cichy) – автор на първото зимно изкачване на Еверест, стъпил на Гашербрум-2, Ялунг Канг (Западна Кангчендзьонга), първият поляк, изкачил най-високите върхове на седемте континента и събрал престижната колекция “Seven Summits”
Йоана Ковалчевска (Joanna Kowalczewska) – катерачка с много изкачвания в Татрите и Алпите
Агенция за логистика в Пакистан
HUNZA GUIDES PAKISTAN Tours Trekking & Expeditions info@hunzaguidespakistan.com P.O. Box 468 G-9 Markaz Islamabad – Pakistan |
hgp@comsats.net.pk hunzaguides@yahoo.com Tel: + 92 51 210 68 91 Fax: + 92 51 210 68 37 www.hgp.com.pk www.hunzaguidespakistan.com |
Главните спортно-технически цели
- Първо българско изкачване на К-2 по реброто Абруци
- Стигане до върха без употреба на кислород
Други цели
В експедициите към големите планини, върховете често пъти остават неизкачени. Това може да означава, че експедицията е била до голяма степен безполезна и средствата са похарчени без видим резултат. Наред с главната цел, нашата експедиция имаше и следните второстепенни цели:
- Проследяване динамиката на сатурацията и сърдечната дейност в условията на високата планина до 8000 m и изготвяне на персонални височинни графики за определяне фазите на адаптация към височината (Дойчин Боянов)
Бяха събрани и систематизирани уникални данни за сатурацията на кислорода в кръвта и сърдечната дейност на всички участници по време на трекинга, в базовия и височинните лагери (до 8000 m) в периодите на покой и възстановяване. Данните бяха използвани за подготовката и защитата на дипломна работа в Национална спортна академия през ноември 2005 г.
- Проучване на фауната и флората по време на трекинга към базовия лагер и изследване на височинното разпространение на животните и растенията
(Боян Петров)
Събирането на безгръбначни животни се оказа изключително ползотворно занимание, резултати от което са повече от показателни. Бяха събрани над 330 екземпляра от високопланинската безгръбначна и гръбначна фауна между 2200 m и 5500 m и около 60 образци от флората в района на базовия лагер (5000-5200 m). Предварителната обработка на събрания материал показва наличието на поне 5 нови за науката видове животни от групите паяци, полутвърдокрили и правокрили насекоми, стоножки и псевдоскорпиони! Целият събран материал е депозиран в колециите на Националния природонаучен музей при БАН и научното му обработване тепърва предстои.
- Провеждане на антропометрични изследвания и функционални тестове
(д-р Любомир Младенов)
Проследиха се промените в антропометричните параметри – тегло, телесни мазнини, мускулна маса и функционални показатели (данни за тренираността) преди, по време и след експедицията. Анализира се влиянието на голямата надморска височина и процесите на височинна адаптация.
Бюджет на експедицията
ПЕРО | СУМА USD |
Такса за върха (Royalty tax) | 6000 |
Самолетни билети | 2600 |
Услуги на агенция HUNSA GUIDES / 4 човека | 22 000 |
Екипировка | 2500 |
Комуникации | 500 |
Разни (височинна храна, медицински материали и др.) | 1500 |
Карго | 2000 |
Изваждане на пакистански и турски транзитни визи | 500 |
Медицински застраховки | 300 |
Транспорт до Истанбул и обратно | 200 |
Режийни в Исламабад | 200 |
ОБЩО | 38 300 |
Забележка: Сумите в бюджета за някои от перата са осреднени. Не са включени средствата за подготвителни лагери, организационни командировки и работни срещи.
Спонсори на експедицията
Главни спонсори:
- ELI LILLY- Bulgaria
- Движение за национално възраждане ОБОРИЩЕ- г-н Тошо Пейков
- Maritza East III Power Company
- Tera OpticS – г-н Живко Жиков
- Министерство на младежта и спорта – министър Васил Иванов.
Други спонсори: Национална спортна академия “Васил Левски” – самолетен билет, ACTAVIS Bulgaria – лекарства; ТЕНЗОР – Олег Василев – комплект радиостанции, пулс-оксиметър, екипировка; Методи Савов – екипировка и височинна палатка; магазин СТЕНАТА – Иван Иванов – постелки; магазин АЛПИ – Ани Пенчева – чорапи; БИОМАГИЯ ООД – яйчен прах (чрез Жеко Вътев); ФОМУС ООД – г-н Юри Трейман и Любомира Димитрова – фото-филми KODAK и копиране на снимки за фотоизложба; туристическо дружество “Сините камъни” Сливен – самолетен билет.
Специални благодарности
- Петър Атанасов – говорител на експедицията, контакти с полските участници
- Елисавета Първанова – контакти с ММС, организационна помощ
- Ръководството на Националния природонаучен музей – БАН
- Ръководството на катедра “Туризъм, алпинизъм, ориентиране и ски” – Национална спортна академия
- Иво Златинов (САЩ) – височинна храна и GU
- Димитър Бачийски и Борис Григоров – оформяне и изпращане на каргото
- Милена Бетувска – формуляри за пакистанска виза и контакт с посолството
За организационна помощ и посреднически услуги благодарим на: Даниела Райчева, Илиана Георгиева, Анна Кошничарова, Радослава Ганозова, Симеон Алексов, д-р Александър Багдатов, Антония Събева, Валерия Цолова, Никола Леваков и Петко Петков.
Медийни партньори
- Сайтът www.climbingguidebg.com – Николай Петков
- Българско национално радио
- ДАРИК радио
- Вестник ТРУД – Милена Вълкова
- Спортен всекидневник 7-ДНИ СПОРТ – Мара Калчева
Хронология на експедицията
ДАТА | СЪБИТИЕ |
05.06.2005 | От София за Истанбул отпътуват с автобус Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Темелков. |
06.06.2005 | Пристигане в Истанбул. Полет с GULF AIR до Бахрейн и Абу Даби. |
07.06.2005 | Пристигане в Исламабад. Настаняване в българското посолство. Почивка. |
08.06.2005 | Настаняване в хотел Holiday Inn. Среща и запознанство с полския отбор. |
09.06.2005 | Преговори и плащания в офиса на обслужващата агенция Hunsa Guides Pakistan. Запознанство с офицера за свръзка, капитан Джавед. Брифинг в Министерството на туризма. Подготовка за заминаване. |
10.06.2005 | Пътуване с автобус и ван за багажа към Chilas (05-18ч). Настаняване в хотел Shangri La. |
11.06.2005 | Пътуване до Skardu (05-16ч) и настаняване в хотел Concordia. |
12.06.2005 | Пътуване с джипове до с. Асколе (3000 m). |
13.06.2005 | Начало на трeкинга към базовия лагер (БЛ). Преход от Асколе до лагер Джола (Jhula/Jola). |
14.06.2005 | Преход от Jhula до лагер Paiyu (3368 m). |
15.06.2005 | Почивка в лагер Paiyu. |
16.06.2005 | Преход от лагер Paiyu до лагер Urdukas (4060 m). Последно спане на земя. |
17.06.2005 | Преход от лагер Urdukas до лагер Goro II (4320 m). |
18.06.2005 | Преход от лагер Goro II до лагер Concordia (4600 m). Обстановката става зимна, морената и ледника са покрити с дълбок сняг. |
19.06.2005 | Преход от лагер Concordia до Базов лагер К2 (5100 m). Установяване на БЛ. В района вече действат експедиции от Норвегия (7 члена), Япония (2 члена), САЩ (6 члена), Чехия (9 члена). |
20.06.2005 | Почивка и благоустрояване на БЛ. Запознанство и преговори с другите експедиции. |
21.06.2005 | Преход и установяване на преден базов лагер АВС (5400 m). Маркиране на път през ледника. Връщане в БЛ. |
22.06.2005 | Изкачване до Лагер 1 (С1) на 6100 m (АВС – С1 3:30 ч). Опъваме 2 триместни палатки на обичайното място за С1. |
23.06.2005 | Слизане от C1 до БЛ за 1:55 ч. Почивка. |
24.06.2005 | Почивка в БЛ. Времето е слънчево и студено. |
25.06.2005 | Почивка в БЛ. |
26.06.2005 | Изкачване до С1 (АВС – С1 3:10 ч). |
27.06.2005 | Изкачване до С2 (6750 m). Чувстваме се добре. |
28.06.2005 | Дойчин, Боян, Лешек и Дарек се изкачваме по Черната пирамида (технически най-трудния участък от маршрута Абруци) до 7000 m и фиксираме 400 m парапети. След обяд слизаме до С2, почиваме и вечерта сме в БЛ. |
29.06.2005 | Почивка в БЛ. Петровден. Времето се разваля. |
30.06.2005 | 50 см сняг в БЛ. Почивка. Д-р Любомир Младенов тръгва от София, за да се присъедини към експедицията. |
01.07.2005 | Почивка в БЛ. Дарек и Ана се качват до АВС, но Дарек пада в голяма цепка с вода и се намокря до кръста. Пристига руска разузнавателна експедиция, която има за цел да разузнае подходите и да набележи възможна линия за изкачване по западната стена на К2 през 2006 г. |
02.07.2005 | 30 cm нов сняг в БЛ. Целия ден вали сняг. Запознаваме се с руснаците Козлов, Шабалин, Елатин и Кузнецов, които са дошли да разузнаят и снимат западната стена на К2, където през 2006 имат намерение да прокарат нов маршрут. |
03.07.2005 | 25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг. |
04.07.2005 | 20 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг. |
05.07.2005 | 20 cm нов сняг в БЛ. Променливо време и ураганни jet-stream ветрове във височина. В лагера продължава да си е студено –15? С. |
06.07.2005 | 25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг. |
07.07.2005 | Облачно време, но поне не вали сняг. Разходка до БЛ на Броуд пик (4900 m). |
08.07.2005 | Ана и Дарек тръгват към АВС. Барометричното налягане се качва, но през целия ден вали сняг на пресекулки. Получаваме прогноза, че се очакват 4 дни “прозорец”. |
09.07.2005 | Всички (вкл. Дойчин, Боян, Иван) се изкачваме до С1 в променливо време. |
10.07.2005 | Изкачване до С2. Честит рожден ден на Ана Червинска! В БЛ пристига унгаро-словашко-румънска експедиция. |
11.07.2005 | Изкачване до С3 и фиксиране на 600 m парапети в движение. Времето се разваля и не достигаме точното място за лагер и в мъгла се окопаваме на стръмен снежен склон. |
12.07.2005 | Мъглата се вдигна за кратко сутринта и Боян заедно с поляците преместват палатките на 100 m по-нагоре, където е оригиналното място за С3. Всички слизаме до БЛ. “Прозорецът” свърши. |
13.07.2005 | 10 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали дъжд. Рано сутринта С1 е напълно затрупан от тежка лавина, двама от американците оцеляват по чудо, тръгвайки надолу 20 мин. преди падането на лавината. Полската палатка е отнесена, останалите са под 1.5 m тежък сняг. |
14.07.2005 | Мъгла и дъжд в БЛ. Почивка. |
15.07.2005 | Времето в БЛ е малко по-добро. Пристига д-р Любомир Младенов. |
16.07.2005 | Почивка в БЛ. При разходка по ледника над лагера намираме поредните човешки останки, които се показват из под топящия се сняг. Любо ни измерва телесни обиколки и кожни гънки. Дойчин е 5.5% мазнини, Боян 7.5%, Иван 9.2%. Получаваме прогноза за “прозорец” от 4-5 дни. |
17.07.2005 | Сутринта вали сняг, но след обяд времето се “оправя”. Подготвяме се за тръгване нагоре. |
18.07.2005 | Както винаги ставаме в 02:30 ч и тръгваме към АВС. В 10:30 ч сме в С1 и откопаваме затрупаната палатка, която е напълно неизползваема, но спасяваме чувалите и другата екипировка. Иван се отказва от изкачването и слиза към БЛ. Останалите продължаваме нагоре към С2 и в 16:30 ч стигаме в лагера. С2 е затрупан със сняг. |
19.07.2005 | Изкачваме се до С3. Времето е добро. Ирландците не могат да намерят палатката си и Banjo спи при нас с Дойчин, а John в палатка на носачите. Двамата японци спят на мястото на предишния наш С3. Любо се качва до С1 и сваля надолу това, което е оцеляло от екипировката. |
20.07.2005 | Рано сутринта ирландците слизат надолу, а ние продължаваме нагоре. На 150 m над лагера склонът е стръмен, силно фирнован и неосигурен, отварят се дълбоки цепнатини при пресичането на висящия ледник. Носачите се отказват да продължат и демонстративно слизат надолу. Те не носят български багаж, само полски, но с Дойчин сме длъжни да изчакаме разрешаването на проблема и прекарваме ок. 2 ч в чакане и преговори по радиостанцията с помощта на БЛ. “Стачката” на носачите е временно преустановена и продължаваме нагоре. Фиксираме и събираме парапет от 100 m с 6 mm въже в движение. Забавянето е голямо и решаваме да направим междинен лагер на 7700 m, точно под един огромен серак. Времето е слънчево, но е студено. |
21.07.2005 | По прогноза днес е най-добрия ден от “прозореца”. В 07:30 ч тръгнахме нагоре. Височината е вече голяма и напредването е бавно. Боян и Дойчин направихме тежка пъртина до излизането на Рамото, откъдето се открива гледка към последните 600 m. Японците изнесоха багаж до излизането на Рамото и се смъкнаха надолу. Преминаваме магическата граница от 8000 m и виждаме отблизо Bottleneck-a. След около час изкачване се стига до лека заравненост, горе долу в края на средата на Рамото, където направихме щурмовия лагер. Носачите, които изнесоха само полски багаж се върнаха надолу. В 15:30 ч лагерът е готов и се заехме с приготвяне на течности и почивка. Лешек, Дарек и Ана се набутват в една палатка и се оказва, че имат само един чувал за тримата – “тактически ход” нямо що! |
22.07.2005 | Точно в полунощ с Дойчин се събудиме, приготвихме закуска и се оправихме за излизане. Поляците извикаха, че е твърде студено (ок. -28? С) и решиха да тръгнат към 4 ч. В 02:15 ч двамата тръгнахме нагоре по склона, който уникално блестеше от огрялата го луна. Дарек се премести в нашата палатка на топло и широко. Духаше леден вятър, но не беше силен, а ние напредвахме нагоре. След около час катерене, Дойчин видимо изостана и започна да мръзне. Събрахме се и тъй като прецених, че сам нямах шанс да мина през Bottleneck’a, решихме че ще се върнем, за да изчакаме поляците. Междувременно вятърът започна да се усилва и се появиха големи облаци. В 03:30 ч бяхме при палатките и се мушнахме в чувалите. В просъница чувахме нарастващите пориви на вятъра. Час по час питахме поляците дали имат намерение да тръгват, но към 05 ч когато палатките вече се гънеха под силата на вятъра те се отказаха окончателно. В 06 вече и ние решихме, че “прозорецът” се затваря и решихме да евакуираме всичко. В последствие се оказа, че решението е възможно най-правилното. В гъста мъгла или облак, към 07 ч първи заслизахме надолу, следвайки редките флагчета, които бяхме поставили вчера. Със зор и голямо налучкване в мъглата намерихме мястото, от което се напуска Рамото и се траверсира наляво. Пъртината от предния ден почти не си личеше, ориентирахме се само по наклона, добре че помнихме горе-долу пътя между сераците. В С3 събрахме всичко наше и го натоварихме в раниците. Вятърът се усилваше с всеки изминат час. Във въздуха се носеха ледени късове, а поривите ни бутаха в посока Китай. Почти всички парапети бяха обледенени и създаваха проблеми на първия. Слизането с тежка раница в толкова ветровита обстановка е голямо изпитание, въпреки че се движиш надолу. В С2 оставихме само палатката, която беше съборена и без рейка и продължихме надолу. В С1 направихме кратка почивка и заслизахме към АВС. Раниците ни бяха станали огромни и всяка крачка надолу беше мъчение под тежестта на товара. В късния следобяд бяхме на ледника, където бяха дошли да ни посрещнат Любо и Иван. Разпределихме багажа и заслизахме към БЛ. В 18:30 ч всички българи се събрахме в кухнята. Равносметката за днес беше опит за атака на върха, стигане до около 8150-8200 m и после слизане до БЛ, като пътьом само двамата с Дойчин евакуирахме височинни ни лагери. Поляците освен, че не направиха опит за атака бяха успели да слязат само в С3, където пренощуваха. |
23.07.2005 | Почивка в БЛ. Облачно и ветровито време. Лешек, Дарек и Ана слизаха бавно надолу през целия ден. Любо ни измери телесните гънки. За 5-те дни атака бях намалил обема на мазнините в тялото си с 1.5%. В 19:15 ч поляците се прибраха и разказаха за мъчителното им слизане в кошмарните условия с мъгла, ураганен вятър и студ. Лешек се беше подхлъзнал в камината на Хаус и си беше разбил носа в стената. След вечеря готвачът Есан изненадващо ни поднесе импровизирана торта и пред базовата палатка запалиха огън от боклуци, опаковки и дървени щайги. Под звуците на кавал и думкане в тенекия потанцувахме малко, раздвижихме кръвта и за известно време разчупихме ледената обстановка. |
24.07.2005 | Почивка в БЛ. Лошо време със снеговалеж. Говорихме си с членове на другите експедиции и обсъдихме прогнозата за времето, която вещаеше 2-3 дневен прозорец след 3 дни и после неизвестно дълъг период на трайно влошаване. |
25.07.2005 | Лешек се беше обадил в Полша и ни съобщи, че му се налага да тръгва надолу веднага. Ашка отдавна чакаше този миг, както и Иван, чието оставане в БЛ беше станало така или иначе безпредметно. Започнаха преговори с HUNSA GUIDES за предсрочно евакуиране на трима от експедицията. |
26.07.2005 | Малко след 10 ч дойдоха няколко носачи и заедно с Лешек, Ашка и Иван тръгнаха надолу. Експедицията за тях почти приключи. Ние оставахме! Въпреки привидно хубавото време в БЛ, налягането оставаше ниско, а във височина се виждаха огромни бързо движещи се облаци. Според метеорологичните данни от прогнозата на норвежците, скоростта на вятъра около 8000 m е била над 120 km/h! |
27.07.2005 | Заедно с Ана и Дарек отидохме на мемориала на загиналите по околните върхове и снимахме цветя и други живи гадинки. В БЛ пристигна голяма група украинци. Двете дъщери на Сергей Соколов, 62 от Новосибирск бяха дошли, за да узнаят нещо повече за смъртта на баща си през лятото на 2004’та когато той изчезва заедно с друг украинец и иранец в района между С3 и С4. От БЛ наблюдавахме опита на Fabrizio Zangrilli и Billy, които се връщаха от неуспешен опит да изкачат вариант в началото на маршрута Magic Line. Имахме и неочаквано посещение от Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара, които бяха дошли до К2 БЛ за аклиматизация преди неуспешния опит да се изкачат по словенския маршрут на Trango Nameless. Вечерта злоупотребихме с ядене и алкохол в палатката на украинците, които ни поканиха на нещо като панахида за С. Соколов. |
28.07.2005 | Променливо време в БЛ. Разхождахме се по ледника около лагера и намерихме поредните части от отдавана загинали алпинисти, които бяха разпръснати от рисовете по целия ледник. В подножието на Angel Peak открих “големи” зелени оазиси от прецъфтяващи цветя, голяма част, от които хербаризирах за хербариума на Музея. Лятото някак си започна да се усеща и вечер беше само –5?С, което сравнено с –15?С почти през цялото време в БЛ си беше направо топло. |
29.07.2005 | 40-тия ден в БЛ. В къс прозорец с малко облаци след закуска направихме фото-сесия за спонсорите. През деня се разходихме в района на БЛ, снимахме ледникови форми, събирахме “трофеи” по ледника. Топъл ден. |
30.07.2005 | След закуска се разходихме в района на “голямата лавина”, която падаше на ледника почти от Рамото над 7800 m и донасяше най-много остатъци от загиналите по склоновете на К2. Намерихме цяла палатка с труп на алпинист, който по косвени белези установихме, че е испанец загинал в началото на 90-те години на миналия век. Всички направихме 10 минутния степ-тест на Любо. Получихме прогноза за 2-3 дни по-добро време, които в никакъв случай не бяха достатъчни за атака. |
31.07.2005 | Отново се разходихме до палатката и трупа на испанеца, които след щателен оглед и снимки погребахме в дълбока цепка на ледника. Любо измери кожните ни гънки и установи, че процента на мазнините в нас беше стигнал рекордни стойности, т.е. бяхме “супер-възстановили” телесните загубите. На следобедната разходка намерихме поредния гръбначен стълб и други оглозгани кости в подножието на ледника Fillipi. Времето си остава много лабилно. В БЛ пристигнаха Гия Тортладзе и 4-ма казахи. |
01.08.2005 | Прогнозите за нов прозорец сочеха подобряване на времето най-рано след ок. 10 дни, което ни накара да мислим вече за прибиране. Пермита за върха ни изтичаше на 10.08, а на агенцията беше заплатено да ни обслужва до 02.08.2005. Привечер се катерихме на боулдъри близо до БЛ. |
02.08.2005 | С Дарек и Ана се качихме да съберем всичко българско от АВС лагера. Започнахме да се приготвяме за заминаване. Дойчин и Любо пакетираха общия багаж. |
03.08.2005 | Пакетирахме целия багаж в денковете, но се разбра, че на Конкордия има стачка на носачите, което означаваше да не мръднем оттук докато някой и някак си не се споразумее с носачите. След вечеря до нас достигна вестта, че стачката е прекратена и дори в лагера ни дойде носач. |
04.08.2005 | Сутринта пристигнаха още няколко носача и към 11 ч с Дойчин и Любо тръгнахме надолу. Сбогувахме се с Ана и Дарек, които бяха решили да останат до следващия прозорец и да опитат за последно. Към 14:30 ч бяхме на Конкордия, където хапнахме и към 16:15 ч тръгнахме с един носач към Ali Camp, което е изходния лагер за преодоляване на прохода Gondochoro La. |
05.08.2005 | Изкачването към прохода Gondochoro La започна към 01 ч сутринта. Изпреварихме всички групи, които бяха тръгнали с около час по-рано от нас и първи пресякохме прохода малко преди зазоряване (04 ч). Последва дълго слизане към лагера Hispang (4830 m), където починахме малко и продължихме надолу. Много дълъг ден с огромно ходене и денивелация (+600/ -2400 m). Късно следобяд стигнахме в лагера Saitcho (3465 m). |
06.08.2005 | Слизане пеша до с. Hushe (3250 m). Оттам с джипове късно вечерта стигаме до Скарду. Настаняване в хотел Concordia. |
07.08.2005 | Почивка в Скарду. Среща с рано върналия се от опит за изкачване на К2 грузинец Гия Тортладзе. |
08.08.2005 | Почивка в Скарду. Разходка до Satpara Lake и курорта Shangri La. |
09.08.2005 | Пътуване с микробус до Chilas. Кратка спирка на пресечната точка на най-високите планини в света Хималаи, Каракорум и Хиндукуш. Настаняване в хотел Shangri La. |
10.08.2005 | Пътуване от Chilas до Исламабад. Настаняване в българското посолство. Прием от посланик Грънчаров. |
11.08.2005 | Почивка в Исламабад. Подготовка и изпращане на карго багажа. Финално разплащане с HUNSA GUIDES. |
12.08.2005 | Почивка в Исламабад. |
13.08.2005 | Почивка в Исламабад и разходка до градския зоопарк. Пазар. |
14.08.2005 | Почивка в Исламабад. Национален празник на Пакистан – 53 години независимост. |
15.08.2005 | Почивка в Исламабад. Изваждаме си турски транзитни визи. Среща с прибралите се от Транго Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара. |
16.08.2005 | Полет до Абу Даби-Бахрейн-Истанбул. Късно вечерта се качваме на рейса за София. |
17.08.2005 | Пристигане на Централна автогара София към 9 ч. Много посрещачи, приятели и роднини. Бяхме уважени и от заместник председателя на народното събрание, д-р Петър Берон. |
18.08.2005 | Пресконференция в прес-клуб България. Край на експедиция К2-2005. |
Послепис: Нашият път към К-2 не спира до тук. Ние вярваме в нашия втори шанс и работим за него!
Подготвил материала: Боян П. Петров
Редакция: Дойчин Боянов, Любомир Младенов
София, декември 2005 г.