Памир – Връх Ленин (7134 м) 2003 г.
Памир – Връх Ленин (7134 м)
По пътя към Еверест
Цвета Мишева (СК ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ)
В лагер-сбора “ПАМИР 2003” участват трима от членовете на СК ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ – Дойчин Боянов, Боян П. Петров и Цвета Мишева. На 1.08.2003 г. всички достигат пик Ленин, 7134 m ! Разказът на Цвета е общ поглед върху организацията и провеждането на лагер-сбора. При изготвяне на материала е използвана цялата информация във връзка с подготовката, протичането и отчитането на лагерa, по-голяма част от която е публикувана в сайтовете:
На 16.07.2003 от София потегля нощният автобус за Иста н бул . В него, наред с няколкото непознати пътника, имали неблагоразумието да си купят билет точно за тази дата, сме и ние – участниците в лагер-сбора в Памир, в района на пик Ленин.
На общо събрание на Федерацията на българските алпийски клубове на 21 декември 2002 г се взима решение за организиране на национална експедиция до връх Еверест.
В съответствие с това решение започва процес на подбор и подготовка на кандидатите.
След експертна оценка на подадените документи, тест за специална и обща физическа подготовка, и участие в лагер-сбор във високопланинския спортен комплекс “Белмекен” се определя състав от 8 жени и 24 мъже.
Следващият етап в подготовката за Еверест е подготвителният лагер-сбор в района на пик Ленин (7134 m), проведен от 16.07.2003 г. до 12.08.2003 г.
На летището в Истанбул оглеждаме с известно недоверие малкото самолетче с един единствен салон, в чиято предна част са подредени седалките, а отзад е струпан целия ни багаж. Макар и с известно закъснение излитаме и стремглаво се понасяме към Киргизстан. След по-малко от пет часа благополучно кацаме в столицата Бишкек.
За ръководител на лагера в Памир е определен Николай Петков, а за заместник ръководител – Тончо Тончев.
Основната цел на лагер-сбора е усъвършенстване на специалната подготовка и оценяване на възможностите на участниците.
На следващия ден след пристигането ни в Бишкек ни чака сериозна работа. Трябва да напазаруваме храната за експедицията. С папки под мишница, списъци и химикалки в ръка, част от нас обикалят безкрайните редици с продукти, купчините със салами и филета, чувалите със сушени плодове и ядки, докато други се грижат за бързото им извозване към хотела, в който сме настанени. Сред познатите продукти от време на време пред погледа ни се появяват доста нетипичните за един български пазар снопчета сушени жаби или змии.
Следобеда натоварваме багажа и отпътуваме. Horizon-travel – а генцията, която отговаря за организацията на експедицията от Киргизска страна и за превоза ни до базовия лагер, ни осигурява два камиона – КАМАЗ и УРАЛ , както и един микробус. Запознаваме се и с двамата ни водачи – Наил и Сергей – и с Таня – готвачката ни. Предстои ни да изминем около 1000км. За съжаление само след няколко часа УРАЛ-ът прегрява. След трескаво прехвърляне на багажа от разваления камион в КАМАЗ-а, всички се натъпкваме като сардини в останалите процепи между раниците, денковете и кашоните с продукти, и потегляме отново на път.
В момента, в който “возилото” ни спре за почивка, всички се “изсипваме” навън, зажаднели да се поразтъпчем и да огледаме местността и хората около нас. Извън големите градове повечето жени носят широки шарени рокли и забрадки. И сякаш като неизменна част от облеклото им върху лицата на всички греят усмивки .
В облеклото на мъжете ясно личи духът на Киргизстан, съчетал в себе си съвремието и традицията. Мъжете носят ризи и панталони с ръб, а върху главите им гордо е кацнал “калпакът” – дума, звучаща на киргизки точно така, както и на български.
Късно вечерта пристигаме в Ош. На следващия ден, след поредното пазаруване и товарене поемаме по последната отсечка до базовия лагер.
Малко преди полунощ, изморени и леко изнервени от неколкодневното пътуване и всепроникващия прахоляк, пристигаме в базовия лагер на Лукова поляна (3820 m).
Обстановката в базовия лагер ни кара да си припомним истинската причина да сме тук.
Конкретните спортни цели на лагер-сбора в Памир са:
- Изкачване на пик Ленин (7134 m) по традиционния маршрут през вр. Разделни по график, позволяващ нормална аклиматизация. Целта е да се изпробват общата работоспособност, функционалните възможности, височинната поносимост, способността да се изпълняват поставените задачи и спазване на тактическата дисциплина, психологическата съвместимост и взаимопомощ, както и установяване на здравословни проблеми.
- Повторно изкачване на пик Ленин с висока интензивност по по-труден маршрут, чрез което ще се проверят техническите възможности и способността за решаване на поставената цел в екстремални условия.
Една от първите ни задачи на следващата сутрин е да минем на преглед през Карина – лекаря на лагер-сбора. Измерванията на пулс, кръвно налягане и сатурация ще ни съпътстват през цялата експедиция.
Не пропускаме да направим и първите си разходки за аклиматизация, както и по няколко опита (кои успешни, кои – не) да снимаме множеството мармоти в района, наречени тук “сурки”. През следващите дни се занимаваме основно с разпределянето на огромната купчина храна по групи, с опаковането на багажа, меренето и натоварването му на конете, които ще да го пренесат до предния базов лагер. Най-накрая, с всеобщи усилия конете са натоварени. И ние тръгваме след тях.
Изкачваме “Превала на пътешествениците”, мислено се сбогуваме с последните стръкчета трева и започваме да слизаме към ледника Ленин. Малко след това пред погледа ни се изправя върхът.
Връх Ленин. 7134 метра. Най-високата точка на Заалайския хребет. По склоновете му има прокарани 16 маршрута: 7 от север и 9 от юг. Обхождаме с поглед белите склонове и мислено се опитваме да прокараме разглеждания от повечето от нас единствено на снимки и схеми маршрут. Върхът не изглежда нито особено стръмен, нито непристъпен, само дето пътят до него като че ли е отчайващо дълъг.
Във въображението си вече се изкачваме към върха, но реалността е друга – първо ни предстои да стигнем и да изградим предния базов лагер на 4200.
Опъваме палатките си върху покритата с камъни част от ледника Ленин. За пореден път се убеждавам, че ако човек се постарае, площадката може да стане учудващо удобна и неръбеста.
Още по време на подготовката на лагер-сбора, след обработка на изразените лични предпочитания, алпинистите са разделени в четири групи (от по 6 човека). В изработения височинен график на движението на алпинистите е предвидено групите да се движат заедно, но да работят, живеят и да се хранят самостоятелно. Съобразно плана си, всяка една от групите прави аклиматизационно изкачване до лагер 2, намиращ се на 5300 метра.
Пътят до лагер 2 е осеян с пукнатини, някои от които достигат доста внушителни размери. Най-стръмният участък от маршрута е осигурен с въже.
Сега лагер 2 е разположен на скално ребро. Местата за палатки тук са доста ограничени. Често с копнеж поглеждаме малко по-надолу, към голямата заравненост на самия ледник. Някога лагер 2 се е изграждал именно там. През 1990 година обаче лавина помита изградения на ледника лагер, при което загиват 43 човека. Оттогава алпинистите предпочитат по-високите, по-каменисти и по-неудобни, но определено по-сигурни места върху скалното ребро.
Пътят към върха продължава стръмно нагоре. За да се достигне до лагер 3 трябва да се изкачи връх Разделни. Изкачването е стръмно и уморително, но и много красиво. На всеки няколко крачки спирам, за да си поема дъх, като същевременно се наслаждавам на прекрасните гледки, както към другите високи планински върхове, така и към долината.
На седловината между върховете Разделни и Ленин са разположени няколкото палатки на лагер 3. Силните, често ураганни ветрове ни карат добре да окопаем палатките си и да изградим около тях защитни стени.
Станимир, Милкана, Илиян Кинов и Христо са в първата група от експедицията ни, изкачила върха на 30.07. Засичаме ги на слизане от върха, малко след като нашата група е пристигнала в лагер 3. Всички изглеждат уморени, но доволни. В сърцето ми се прокрадва лека завист – те вече са изпълнили това, за което са дошли. А аз дали ще успея?
За групата, в която бях, дългоочакваният момент на атаката настъпва след еднодневно чакане. Ставаме към 5:30 и в 6:30 вече сме готови за тръгване.
След първото стръмно изкачване до 6400 m следва сравнително равен участък, където понякога се прави междинен лагер по пътя към върха.
Времето започва да се разваля. Духащият от сутринта силен вятър постепенно се превръща в снежна вихрушка. По-бързите от групата успяват да стигнат върха в ясно време. Останалите се изкачваме в мъгла.
От второто плато, простиращо се от 6800 до 7000, върхът изглежда като полегнало хълмче, до което ще притичаш за има-няма десетина минути и набързо ще изкачиш.
Остава ни да преодолеем денивелация от не повече от 150 метра. Не е стръмно, но тези метри са като че ли най-тежките. Мислиш си, че вече си стигнал и изведнъж пред теб се изправя поредното ”хълмче”, поредната купчина камъни. Най-накрая сме на върха, който се оказва толкова равен, че не сме съвсем сигурни къде точно е най-високата точка. Около нас се вижда само млечнобяла мъгла. В този момент радостта, че съм там се изразява най-вече с мисълта, че изкачването вече е свършило, че оттук нататък е само надолу.
След няколко снимки, поемаме по обратния път. Оказва се, че слизането също носи в себе си немалко предизвикателства. Умората започва да си казва думата, а мъглата и вятъра определено не ни действат особено ободряващо. Когато успяваме да слезем в лагер 3, вече е тъмно. Влизам в палатката и блажено се изтягам в спалния си чувал.
На 1.08 общо 8 човека от експедицията благополучно се изкачват на върха.
Времето продължава да се влошава. На следващия ден, освен силния вятър, пада и мъгла. Развихря се снежна виелица.
Изкачилите се слизаме в предния базов лагер. На сутринта осъмваме с палатки, затрупани от навалелия през нощта сняг. По радиостанцията съобщават, че в горните лагери бушува буря.
На 3.08.04 от предния базов лагер се получава следната информация:
“При тежки метеорологични условия на 30 юли и 1 август 2003 г. пик Кауфман (някога Ленин, 7134 m) бе изкачен от 12 български алпинисти, които се подготвят за експедиция на Еверест през следващата година.
Това са: Боян Петров, Дойчин Боянов, Цвета Мишева, Михаил Михайлов, Тончо Тончев, Иван Темелков, Станимир Желязков, Милкана Русева, Христо Христов, Илиян Маринов, Илиян Кинов, Николай Петков. Аклиматизационният период протече нормално. Здравето на участниците се следи от доктор Карина Сълова и до момента е много добро. Но силно променливите условия възпрепятстват изпълнението на тактическия план за повторно изкачване на върха. Техническата и физическата подготовка на алпинистите е много добра. Най-бързото изкачване на върха от щурмовия лагер на 6100 m до върха бе направено от българи – за 5 часа. Честите снеговалежи и силните ветрове затрудняват работата по маршрута и спазването на графика за движение. От първите 12 дни в предния базов лагер само 2 са били слънчеви. При подобряване на времето опит за атака ще направят всички алпинисти, които в момента са във високите лагери.”
В продължение на три дена изключително лошото време прогонва от главите на алпинистите всякаква мисъл за изкачване над щурмовия лагер. Натрупва дълбок сняг. Приятелите ни, останали в лагер 3, постепенно слизат.
В последния ден преди слизането на цялата група към базовия лагер на Лукова поляна, времето като че ли се пооправя. Николай Диков, единственият участник от експедицията, който все още не е слязъл в предния базов лагер, атакува върха.
С напрежение очакваме обажданията му по радиостанцията. Всички долу му стискаме палци. Най-накрая той се обажда, че е достигнал целта и се спуска със ски към лагер 2, където смята да пренощува. Всички си отдъхваме и мислено го поздравяваме.
На следващия ден слизаме към Лукова поляна.
13 участника в експедицията се изкачиха на върха, всички 36 се върнаха живи и здрави.
Последният ден си правим групова снимка. Кой знае дали някога ще се съберем отново всички заедно?
Височиннa графикa на движението на Група 1: Николай Петков – ръководител; Боян Петров – заместник; Дойчин Боянов, Цвета Мишева, Михаил Михайлов, Елица Павлова.
После се натоварваме на камионите и потегляме обратно. Очаква ни няколкодневно кандилкане по прашните киргизки пътища, но това е нещо, с което като че ли сме се примирили. Планината вече се губи някъде в далечината, но в сърцата ни остава преживяното. А може би и частица от нас също остава тук?
След завършването на лагер-сбора и завръщането на участниците, резултатите могат да бъдат обобщени в следното:
- Общо 13 участника в експедицията (2 жени и 11 мъже) изкачват пик Ленин по традиционния маршрут през вр. Разделни.
- Поради лошото време не се предприема опит за повторно изкачване на върха по технически по-труден маршрут.
Завършва едно приключение, отчетено като пореден етап от подготовката за изкачването на Еверест. За нас, участниците в него, то носи много повече от сухите отчети, цифри и графики. Към всяко събитие има различни гледни точки, различно тълкувание и представяне на фактите. Това са просто два от възможните начини…