XXIII Българска Антарктическа Експедиция

Отчет на проект „Върховете на Тангра планина”

Проектът “Върховете на Тангра планина” е част от научно-изследователската работа на XXIII – Българска Антарктическа експедиция. Основна задача в проекта е изкачването на неизкачвани до сега върхове по главното било на планината Тангра. Наред с планираните задачи, експедицията извърши редица измервания на характерни точки от релефа на планината с DGPS за събиране на прецизна геодезическа информация. Ръководител на XXIII – Българска Антарктическа експедиция е проф. Христо Пимпирев.

I. Период за реализация на проекта:

10. 12. 14/ 28. 01. 2015 г.

II. Участници:

Дойчин Боянов, Николай Петков – алпинисти

Александър Шопов – ориентиране

Йордан Йорданов, Станимир Модев, Роман Едуард – водачи на моторни шейни

III. Географска характеристика на планината Тангра

Планината Тангра е разположена в югоизточната част на о. Ливингстън, Южни Шетландски острови – Антарктика. В посока от югозапад на изток нейното начало е нос Ботев, от където билото се възвишава на север-североизток през върховете Кирил (1505 m), Симеон (1576 m) и Борис (1665 m) до първенеца на планината вр. Фрисланд (1700 m). От вр. Фрисланд в източна посока (Фиг. 1) е развито главното било на планината. Тук в посока от запад на изток са ситуирани върховете Пресиян (1456 m), Лясковец (1470 m), Левски (1430 m), София (1655 m) и Голям Иглен връх (1680 m).

Фиг.От Голям Иглен връх главното било се спуска в посока североизток (Фиг. 2), през върховете Вихрен (1150 m), Шлем (1254 m), Пловдив (1040 m), Делчев (940 m) до източния край на планината, при нос Рение.

Фиг. 2

Южни граници на планината са ледниците Преспа, Мейси, Магура, Добруджа, Ропотамо и Странджа, изтичащи в пролива Брансфилд. На север планината граничи с ледниците Хънтрес, Хюрън и Лунния залив в пролива Макфарлън (Фиг. 3) [2]

Фиг. 3

IV. Кратка историческа справка за изкачванията в планината Тангра до 2014 г.

1. Връх Фрисланд (1700 m, първенец на острова): Изкачен за пръв път от каталонците Франсеск Сабат и Жорже Енрике от испанската база Хуан Карлос I на 30 декември 1991 г., с второ изкачване от австралийците Деймиън Гилдей и Джон Бат и чилиеца Родриго Фика от ледник Перуника на 20 декември 2003 г., и трето от Л. Иванов и Д. Василев на 15 декември 2004 г.

2. Пресиянов рид (1456 m): Изкачен за пръв път от каталонците Франсеск Сабат и Жорже Енрике от испанската база Хуан Карлос I на 30 декември 1991 г., с второ изкачване от австралийците Деймиън Гилдей и Джон Бат и чилиеца Родриго Фика от ледник Перуника на 20 декември 2003 г., и трето от Л. Иванов и Д. Василев на 15 декември 2004.

3. Връх Лясковец (1473 m): Изкачен за пръв път от Л. Иванов и Д. Василев на 14 декември 2004 г.

4. Връх Зограф (1011 m): Изкачен за пръв път от Л. Иванов на 31 декември 2004 [1].

V. Хронология на експедиция „Върховете на Тангра 2014/15 г. ”

18 декември. С военен самолет „Херкулес” на бразилската армия се придвижваме от Пунта Аренас (Чили) до о. Кинг Джордж (Южни Шетландски острови). От тук се прехвърляме на испанския кораб „Есперидес” за достигане на о. Ливингстън.

19 декември. В 10:00 (Чилийско-Аржентинско време) с помощта на две испански лодки „Зодиак” успяваме да слезем на брега на о. Ливингстън пред база Св. Климент Охридски.

20 декември. В условия на добра видимост до 450 m и с помощта на две моторни шейни (Фиг. 4), управлявани от Йордан Йорданов, Станимир Модев и Роман Едуард се придвижваме през ледника Перуника до подножието на вр. Южен Бърдик. Тук оставяме депо с екипировка и съоръжения, а шейните се връщат в база Св. Климент Охридски. От тук продължаваме в посока Орфеева порта за достигане на лагер Академия със ски. В похода сме тримата участници – Д. Боянов, Н. Петков и А. Шопов. До Орфеева порта сме придружени от Р. Едуард. От Орфеева порта при наличието на гъста мъгла движението към лагер Академия продължава по GPS следа записана през 2013 г. За допълнителна сигурност маршрута се маркира с червени маркировъчни флагчета. След достигане на лагер Академия се спускаме 350 m по ледника Хюрон за проучване на пътя към върховете Левски и Голям Иглен. Максимална достигната точка в този ден е нунатак Лозен. Тук откриваме метална табелка с №1, поставена от експедицията през 2004/5 г. Определяме мястото като добро за изграждане на бъдещ лагер за подход към тази част на планината, а трасирания маршрут – за сравнително безопасен. След преход от 14km със ски Боянов, Петков и Шопов се прибират в база Св. Климент Охридски.

Изнасяне на багаж с моторни шейни по ледник Перуника

Фиг. 4

21 декември. Почивка в база Св. Климент Охридски.

22 декември. С две моторни шейни управлявани от Йорданов, Модев и Едуард се отправяме към лагер „София” (Фиг. 5). Това име избираме за лагера в основата на нунатак Лозен. След 40 минути придвижване по ледниците Перуника и Хюрон багажа е изнесен до лагер София с помощта на двете моторни шейни. От тук шейните се връщат по трасирания маршрут към базата. Боянов, Шопов и Петков се отправят през долината Шипка (представлява ледник изтичащ от циркуса на вр. Левски и вр. Лясковец) и снежно-фирнов склон за достигане на гребена при вр. Комини. Движението се извършва с въже в едновременно осигуряване. От вр. Комини в условията на гъста мъгла достигаме до 1000 m. Тук гребена се стеснява, наклона се увеличава, а над нас се различават надвиснали сераци. Изчакваме около час на малка заравненост с цел подобряване на видимостта. След час (14:00 часа) поемаме по обратния път към лагер София. След дълъг преход в 19:30 часа достигаме база Св. Климент Охридски.

Лагер „София”

Фиг. 5

23 декември. База Св. Климент Охридски. Силен вятър и снеговалеж.

24 декември (Бъдни вечер). База Св. Климент Охридски. Силен вятър до 23:00 часа.

25 декември (Коледа). База Св. Климент Охридски. Гъста облачност, снеговалеж.

26 декември. База Св. Климент Охридски. Вятър, снеговалеж и гъста облачност. Днес първата група участници в експедицията напуска база. Св. Климент Охридски и се отправя към България.

27 декември. База Св. Климент Охридски. Вятър 20 възела.

28 декември. База Св. Климент Охридски. Вятър, мъгла и снеговалеж. Цял ден се работи по доставянето на вода в базата.

29 декември. База Св. Климент Охридски. Разкъсана облачност, лек вятър. Днес посещаваме испанската база „Хуан Карлос I”. 17:00 часа – отправяме се към лагер София. На 350 m от лагера ни оставят двете моторни шейни. От тук със ски достигаме лагер София. До 21:00 часа организираме лагера, като изграждаме и стени от сняг против вятъра. Прекарваме нощта в лагер София.

30 декември, 6:45 часа. Отправяме се към вр. Комини (Фиг. 6) и изкачване по гребена в посока вр. Левски. От 700 m видимостта спада до 10-15 метра. Достигаме до мястото на предишното ни излизане тук и изчакваме отново около 1, 5 часа за прояснение. След изчакване поемаме бавно през сложен релеф и увеличен наклон до 65°. Появяват се ледени цепнатини. В тези условия напредваме до височина 1140 m (S62° 39.515′ W60° 7.115′). Мястото представлява остър гребен с ширина няколко сантиметра и остро спускащи се склонове във всички посоки. Гребенът завършва на остър леден връх с ледена пукнатина на метър под върха. Установяваме, че това е връх Онгъл.

От това място, чрез обратно катерене и използване на междинна осигуровка с фирнов клин, слизаме обратно до 1000 m. Тук отново изчакваме с надежда да се проясни и да изберем различен път за подход към вр. Левски. След 10 часа на терен и непроменени метеорологични условия, решаваме да се върнем в лагер София. Прекарваме нощта в лагер София с надежда в утрешния ден да сменим тактиката, като трасираме път под главното било до основата на склона извеждащ директно на Голям Иглен Връх.

Към връх Комини

Фиг. 6

31 декември. Лагер София. Метеорологичната обстановка е без изменение – гъста облачност над 650 m. По сателитния телефон от базата получаваме информация, че в следващите дни времето тенденциозно ще се разваля. Решаваме да извършим планираните измервания с DGPS-а в ранните часове на деня и да се отправим към базата. 11:30 в района на лагер Академия ни посреща екипа Йорданов, Модев, Едуард с две моторни шейни, с които се прибираме в базата.

1 януари 2015 г. (Нова година). Посрещаме Нова година по „стара” традиция на Крумов камък. Облачност над 400 m и лек вятър. В 16:00 часа облачността се разкъсва и за първи път виждаме планината. 17:00 часа – с помощта на моторните шейни достигаме на 300 m, след лагер Академия. От тук се придвижваме със ски до лагер София, с надежда незабавно да се отправим в посока Голям Иглен връх. От лагер София в посока в Левски и Голям Иглен връх липсва видимост. Решаваме със ските и една шейна тип „влечка” с необходимата екипировка и съоръжения да се върнем до лагер Академия и от там да опитаме излизане до главното било на планината.

19:30 часа – достигаме лагер Академия на около 650 m. Тук опъваме малка палатка, в която остава А. Шопов, поради усилени болки от травма в крака. Боянов и Петков се отправяме към главното било по лесен за придвижване снежен склон с няколко големи цепнатини в леда, които са лесни за заобикаляне. От височина 700 m до 1100 m се придвижваме в условията на гъста мъгла. По пътя поставяме трасиращи колчета и правим запис на следа с GPS за сигурност при връщане. Над 1100 m облачността рязко се разкъсва и пред нас се разкрива великолепна планинска панорама. Под нас наблюдаваме явлението „море от облаци” (seaofclouds). От премката между Лясковец и Пресиян поемаме в посока Лясковец, с идея да се огледа пътя към вр. Левски и да се направят измервания с DGPS-а. След траверс в основата на огромна фирнова гъба, представляваща връхната част на Лясковец, се изкачваме около 50 m вертикално нагоре по ледено-фирнов склон с наклон до 70°. Употребен е един фирнов клин за междинна осигуровка. В 23:30 часа Боянов и Петков достигаме върха на Лясковец – 1470 m (Фиг. 7). Установяваме контакт по сателитен телефон и изпробваме връзката с радиостанцията с базата Св. Климент Охридски. Същата е реализирана на честотата на испанската база. В рамките на 1 час е направено измерване с DGPS-а, огледан е подхода към вр. Левски и е заснета подробно панорамата с елементи от релефа на главното било на Тангра планина. Температурата на върха е до минус 14°С.

Д. Боянов и Н. Петков на вр. Лясковец

Фиг. 7

2 януари. В 0:00 часа започваме спускането към лагер Академия. За около 2 часа достигаме лагера и се обаждаме по сателитния телефон в базата, че след кратка почивка поемаме към база Св. Климент Охридски. В 3:00 в района на вр. Плиска и Орфеева порта екипът Йорданов, Модев и Едуард ни посреща с две моторни шейни. След 30 минути сме отново в базата!

12:00 часа – Посрещаме гости от испанската база. Дълго обсъждаме бъдещите си планове с метеоролога на испанците Фаусто, благодарение на когото получаваме прогноза за времето. От него получаваме потвърждение, че това е мястото с най-лошо време в света.

3, 4, 5, 6, 7 януари. База Св. Климент Охридски. Силен вятър от 20-23 възела, снеговалеж и липса на видимост.

8 януари. База Св. Климент Охридски. Облачност над 800 m, липса на вятър и снеговалеж. Времето не е перфектно, но решаваме да опитаме последния си шанс за изкачване. Прогнозата за времето не е обещаваща. За около 1 час с моторните шейни достигаме на 300 m от лагер София. Установяваме, че видимостта е лоша, но решаваме да се движим в посока Голям Иглен връх. Намираме лагера в относително добро състояние. В 10:00 часа взимаме една палатка спален чувал, примус, храна и една постелка и се отправяме към Голям Иглен връх под билото на планината. При достигането на вр. Комини се свързваме с базата по сателитния телефон, за да получим последната прогноза за времето, предадена ни от Фаусто. Разбираме, че ни очакват два слоя облаци, един от 800 до 1200 m и един над 1600 m. В следващите 20 часа може да разчитаме на прогноза без вятър, но след това започва рязко разваляне на времето. От вр. Комини поемаме в посока изток през ледника Южен Хюрон и ледник София. Ледниците представляват сериозна опасност за движение, предполагащи преминаването през множество огромни пукнатини по нестабилни снежни мостове. В 15:40 след вертикално изкачване по заледен склон с кратки скални пасажи излизаме през вр. Плана на гребена водещ ни към Голям Иглен връх. От тук навлизаме в гъста мъгла с видимост до 20 m. На около 200 m по гребена откриваме ледена площадка под голям серак. Тук оставяме палатката и предвидения багаж за евентуален лагер и поемаме по гребена. Наклонът често е до 55° като движението e по остър гребен. На около 900 m гребенът опира в склона на главното било. От тук поемаме в траверс на изток през няколко ледени пукнатини и няколко вертикални ледени стенички до 10 m височина. Движението извършваме, следейки посоката с ръчните си GPS-и и снимка направена в ясно време за разпознаване на достигнати елементи от местността. На височина 1200 m облачността се разкъса и ясно различаваме линията на предстоящото ни изкачване към билото. От начало наклонът е около 35-40°, но непосредствено преди билото започват обичайните фирнови гъби. На няколко места преодоляваме фирновите гъби с катерене до достигането на главното било на планината в 19:00 часа. Достигаме до връхна точка, но се оказва, че Големия Иглен връх се вижда в посока югоизток на около 400 м. От тук следва спускане по билото, което си сменя посоката от запад-изток, към югоизток. След около 150 m достигаме премката, свързваща билото с връхната част на Голям Иглен връх. Върхът представлява огромна фирнова гъба с ледена пукнатина от запад и надвиснала ледена стена в източна посока (Фиг. 8). В 20:00 часа през леден мост от запад успяваме да намерим път до върха, на който се изкачваме и тримата – Д. Боянов, Н. Петков и А. Шопов (Фиг. 9). До 21:15 часа извършваме измерване с DGPS-а. От ръчните уреди установяваме, че върхът е ок. 1680 m, т. е. най-вероятно е втори по височина след вр. Фрисланд (1700 m според измерването на австралийската експедиция от 2003 г.). Температурата на въздуха е минус 8°С. Връхната част на Голям Иглен връх е заравненост с размери 8×15 метра в северна посока, която е съставена от големи пера замръзнала скреж, на места споена в некомпактна маса и лесно рушаща се.

Голям Иглен връх – поглед от вр. София

Фиг. 8

Д. Боянов, Н. Петков и А. Шопов на Голям Иглен връх

Фиг. 9

21:45 часа излизаме отново на билото след премката и решаваме да измерим този връх, понеже представлява ясно изразен и самостоятелен по главното било. Работно го наричаме „София” (Фиг. 10).

Връх София – поглед от Голям Иглен връх

Фиг. 10

Измерване с DGPSна вр. София.

Фиг. 11

В 24:00 часа достигаме мястото с оставен багаж. Около 1 час почиваме, ядем и топим сняг за течности, след което поемаме по трасирания път към лагер София. От тук неуспешно се опитваме да е свържем по телефона с базата.

9 януари. В 6:00 достигаме до лагер София. Включваме телефона и се пъхваме в чувалите за отдих. Времето навън се разваля. По телефона се обажда Йордан Йорданов от базата, и ни съветва да събираме лагера, а те са с готовност да тръгнат да ни посрещнат. До 7:00 часа разваляме лагера и подреждаме багажа в шейната-влечка, която замъкваме със ските на 200 метра до ледника Хюрон на безопасно от цепнатини място. Тук ни посрещат моторните шейни и в 8:00 часа сме в базата Св. Климент Охридски. Кратък отдих и оправяне на прибрания инвентар от лагер София ни очакват в базата. В 17:00 часа получаваме известие, че френския кораб “LeSoleil” влиза в южния залив пред базата с готовност да ни прибере и откара до о. Кинг Джордж. Дойчин Боянов и Николай Петков в този ден напускат о. Ливингстън.

10 януари. Приети сме в китайската изследователска база на о. Кинг Джордж „Great Wall”, където ще изчакаме подходящо време за прибиране със самолет до Южна Америка.

11 януари. Китайска база „Great Wall” о. Кинг Джордж.

12 януари. Китайска база „Great Wall” о. Кинг Джордж. В 16:00 часа, при кратко разкъсване на облачността над острова самолетът на бразилската армия успява да излети и в 19:00 часа успешно кацаме в Пунта Аренас (Чили).

VI. Карта на преходите направени във връзка с проекта

За всички изминати разстояния по време на преходите в изпълнение на проекта са записани GPS следи с оперативни уреди тип „Garmin” (Фиг. 12, 13).

fig12

Общ изглед на преходите

Фиг. 12

Преходи в района на планината след лагер Академия

Фиг. 13

VII. Резултати от геодезическите измервания по време на експедицията

Бележки:

За точка „Бряг“: На максимума на отлива + 35 см.

За точка „Лозен нунатак“: Към височината да се прибавят 50 см, вж. снимката.

За всички точки има ситуационни снимки дадени в приложение.

Резултати от измерванията с DGPSв района около база Св. Кл. Охридски и планината.

Фиг. 14

Всички измервания (Фиг. 14) са направени с два прецизни уреда TopconGRS-1*, осигурени от Военната топографска служба на България, като съдействие при обучението и изчисленията оказа Георги Михайлов. Уредите са двучестотни, а измерването и последващата обработка на резултатите става по технологията DGPS (Differential GPS). За точките „Връх София“ и „Връх Лясковец“ са приложени 10 минутни измервания на връхната точка, при едновременно пусната измервателна станция на реперна точка, намираща се в района на базата. Тази реперна точка е намерена с многочасови измервания (точки „База 1“, „База 2“ и „База 3“). Всички останали точки са измерени с една станция, от 1 до 4 часа всяка точка, и последващи изчисления по резултатите от постоянно работещи други станции в района на Антарктида и Южното полукълбо. За снимков материал от точните места на извършените измервания вж. Приложение 1)

VIII. Предложения за наименования на географски обекти в планината Тангра

1. Връх София (1654. 93 m). Връх София е разположен на главното било на Тангра планина (S62 40 04.20234 W60 03 44.59795). Позициониран е източно от върховете Левски и Св. Иван Рилски, а чрез седловина в южна посока се свързва с Голям Иглен връх.

2. Ледник София. Ледник София изтича от циркуса на върховете София и Св. Иван Рилски от главното било на Тангра планина до вливането му в ледника Хюрън на север. На запад е затворен от скалистия гребен спускащ се от Св. Иван Рилски, а на изток от гребена свързващ вр. София и вр. Плана (740 m).

3. Ледник Южен Хюрън. Южен Хюрън се спуска от главното било на планината Тангра заключено между върховете Левски и Св. Иван Рилски до вливането му на север с ледника Хюрън. На изток е затворен с гребена Св. Иван Рилски, а на запад от скалистия гребен спускащ се от вр. Левски през вр. Онгъл (1149 m), Комини (774 m) и вр. Равда (664 m).

4. Лагер „София” – Лагер „София” е основен изходен пункт за експедицията (S62° 38.696′ W60° 8.319′). За периода на провеждането и е изграден на малка седловина (429 m) между връх Зограф и нунатак Лозен (440 m).

Използвана литература

1. Иванов Л. , Н. Иванова – Антарктика, София 2014 г.

2. Иванов Л. – Остров Ливингстън – карта в мащаб 1:120 000, Троян 2010 г.

Автори

инж. НиколайПетков, доктор

гл-ас ДойчинБоянов, доктор

София, 20 февруари 2015 г.

Приложения

Приложение 1

Снимки, показващи точното място на измерванията за всяка една точка.