Българска експедиция "Хане 2012" - Клуб Вертикален Свят

Българска експедиция „Хане 2012”

Отчет – II етап

Дойчин Боянов (СК Вертикален свят), Николай Петков (АК Планинец), Михаил Михайлов (АК Планинец)

Основни цели на експедицията:

Изкачване на неизкачвани върхове
Изкачване на стени в алпийски стил
Заснемане на филм за дейността на експедицията

Състав на експедицията:

Николай Петков – Ръководител

Дойчин Боянов

Михаил Михайлов

Тервел Керелов

График на придвижване и хронология на експедицията

03.08 – Отпътуване от летище София на основния състав на експедицията – Н. Петков, Д. Боянов и М. Михайлов.

04.08 – Пристигане на летище „Беназир Бхуто” в Исламабад. Към състава се присъединява и Т. Керелов с полет от Дюселдорф.

05.08 – Полет от Исламабад до Скарду. Организационна среща с Jasmine tours – агенцията обслужваща експедицията. Покупки и опаковане на багаж до товари по 25 кг.

06.08 – Отпътуване с два джипа за с. Хане. Нощувка в дома на Абас с. Хане.

07.08 – Раздаване на товари на носачи и поемане по трекинга към базов лагер. Същия ден установяваме базов лагер на височина 4080 m в местността „Първа тераса”.

Лагерът е известен с наименованието от 2011 г. като ‘Boulder camp” (снимка).

07/11.08 –Установяване на БЛ. Разузнаване на подход за изкачване на вр. Левски. На 09 и 10.08 Д. Боянов е с висока температура и прекарва повечето време в БЛ.

11.08 – М. Михайлов и Н. Петков изнасят багаж и остават да нощуват в „Четвърти циркус на Хане” на северния хребет на долината. Установяват лагер на височина 5050 m (снимка).

12.08 – С допълнителни провизии и екипировка в лагера на 5050 m се присъединява и Д. Боянов.

13.08 – В 4:00 часа сутринта групата става и започва приготовления за изкачването на западната стена на вр. Левски.

– Тервел Керелов се отправя с багаж към западния завой на ледникa Хане на височина около 5000 m, за изнасяне на депо с храна и екипировка.

14.08 – След прекарана тежка нощ по западната стена на вр. Левски в 10:00 целият екип излиза на върха след катерене по смесен терен. Измерена е точната височина на върха на 5733 m. От 11:00 с 10 рапела по 50 m до слизането във фирновия улей, откъдето с катерене се слиза до лагера на 5050 m в 17:30. При организирането на рапелите са оставени предимно рингове от лента и въже, както и 6 скални клина и 1 леден клин.

– 18:00 – С тежък багаж, тримата започват слизане към БЛ, който достигат около 20:30 часа.

15/16.08 – Почивка в Базов лагер.

17.08 – М. Михайлов, Д. Боянов и Н. Петков се отправят към вр.Сивата кула за да проучат подхода за изкачването на източната стена. При достигане на т.нар. „Малка премка” на 4900 m, М. Михайлов се отказва от по-нататъшно участие в разузнаването. Д. Боянов и Н. Петков, след рисковано пресичане на стръмен леден склон, скален пояс и отново стръмен леден склон,успяват да достигнат „Българския превал” на 5107 m (снимка). От тук заснемат панорамата към източната стена и набелязват възможния път за изкачване. До 21:00 всички отново са в БЛ.

18.08 – Почивка и приготвяне на багаж в БЛ.

19.08 – Н. Петков и Д. Боянов се отправят към източната стена на вр. Сивата кула.

Т. Керелов се отправя към лагера на 5000 m. с надежда в следващите дни да направи опит за изкачване на Пик 23. Има идея и да събере информация за върховете Пик 22.1 и 22.2.
След 5 часа катерене по скално-леден терен Н.Петков и Д.Боянов достигат Българския превал. Опъват една палатка и прекарват в нея до 14:00. В 14:30 двамата предприемат проучване на първите 300 m от маршрута.
18:00 – След връзка по радиостанцията установяват, че Т. Керелов е заболял в лагера на 5000 m и в момента слиза в тежко състояние към БЛ. Изкачването на Пик 23 е преустановено. В 20:00 часа Т. Керелов достига БЛ.

20.08 – След изгрева на слънцето, в чудесни метеорологични условия, в 6:00, Н. Петков и Д. Боянов се отправят в лек стил за изкачването на вр. Сивата кула. След 13 катерачни въжета и преодоляни скални пасажи от 5 до 7 категория по UIAA, двамата излизат на върха. Измерена е височината на 5435 m. От тук в 10:30 поемат по обратния път към превала. След 13 рапела в лоши условия двамата достигат допревала. При организирането на рапели са оставени 26 скални клина, като основни осигуровки по маршрута. Поради голямата опасност от каменопади в кулоара между върховете Мелиго и Сивата кула, двамата остават да нощуват на превала.

21.08 – 03:30 Събуждане и разваляне на лагера. 5:30 – поемане по пътя към БЛ. При слизането през ледения улей са оставени 200 m въже. В 9:00 Н.Петков и Д. Боянов пристигат в БЛ.

22.08 – Поради изчерпването на отделни компоненти от екипировката (клинове, лента и въже), спадане на емоционалната готовност за предприемане на нови изкачвания и натрупаната умора, е решено експедицията да бъде прекратена.

23.08 – 9:00 Напускане на базов лагер в посока с. Хане с 20 носачи. След 4 часа достигаме с. Хане.

– 14:00 Потегляне с два джипа за Скарду. След тежко пътуване, с повреди на единия джип, достигане на Скарду след 6 часа. Настаняване в х. Машербрум.

24/26.08 – Пътят до Исламабад е блокиран от свлачища. Малкото възможни полета не могат да извозят желаещите от Скарду към Исламабад. В този момент напускането на гр. Скарду е невъзможно.

26.08 – В 21:00 Т. Керелов поема по земя към Исламабад, за да успее да се качи на полета си до Истанбул на 28.08. На вечеря разбираме, че има шанс да летим за Исламабад на 28.08. Всичко това с помощта на Иван Динев от българското посолство в Исламабад. Н. Петков, М. Михайлов и Д. Боянов остават за полета на 28.08.

28.08 – След съдействие на полицията и охраната на летището, в условия на метеж и улични боеве в Скарду, сме на летището. Около обяд тримата сме в Исламабад. От И. Динев и Шербас от агенцията достига новината, че Т.Керелов поради свлачище на „Karakorum Highway” е изпуснал полета и до 21:00 ще бъде в Исламабад. След тридневно пътуване по земя в тежки условия Т. Керелов пристига в Исламабад. Групата се събира в посолството на Р. България с неоценимата подкрепа на дипломатите от мисията.

– Д. Боянов, М. Михайлов и Н. Петков успяват да презаверят самолетните си билети за 30.08, но с полет от Пешавар. Т.Керелов очаква полет на 30.08 за Истанбул от Исламабад.

29.08 – Д. Боянов, Н. Петков и М. Михайлов с джип на посолството, след 200 km пътуване, достигат град Пешавар в полунощ.

30.08 – 4:00 С полет на „Qatar Airways” през Доха, пристигат в Истанбул.

– от Истанбул с автобус в 20:30 отпътуват за София.

– Т.Керелов се прибира с полет от Истанбул до Дюселдорф.

31.08 – 06:00 Д. Боянов, Н. Петков и М. Михайлов пристигат на автогара София.

Техническа характеристика и описание на изкачените върхове и преодоляните маршрути

Връх Левски, 5733 m

Връх Левски е един от централните върхове по главното било на планината, което разделя долината Кхане от долината Нангма. Същевременно той има алпийска стена с микстов характер и затова е избран като цел за изкачване от експедицията.

На горната панорама са нанесени корекции на височините на върховете съобразно новата информация от експедицията през 2012 г.

На северозапад от вр. Левски по билото се намира известният вр. Сингу Чатпа или Great Tower, 5910 m, като ги разделя дълбок превал. Този връх е изкачван два пъти откъм Nangmah Valley.

На юг от вр. Левски по главното било остра и скалиста премка го разделя от вр. Рила – красив и труден за изкачване връх от всичките си страни. Има и една малка игла между тях. По-нататък е величественият и почти отвесен отвсякъде Tangra Tower (Кулата Тангра).

През циркуса отсреща, на странично било спускащо се към долината Кхане от Сингу Чатпа, се намира приличащият на катедрала от скални кули връх София, с височина почти равна на тази на вр. Левски.

Склоновете на вр. Левски, които гледат към долината Нангма са също почти отвесна стена. Върхът не може да се изкачи от никъде без прилагане на рафинирана алпийска техника.

Снимка на Югозападната стена на вр. Левски с очертан маршрута на изкачването. Пътят на рапелите на места е малко встрани от очертания. Отбелязано е и мястото за бивак.

Маршрутът:

„Българският път“ по Западната стена, 650 m, M6, AI4, 6a, в алпийски стил с един бивак. За междинно осигуряване са използвани само клеми и френдове. Изкачен с 14 въжета по 50 m. Слизане с рапели по пътя на изкачване и малко вляво от него.

Самият връх представлява остър скално-снежен гребен, най-високата точка, на който е увенчана с невероятно правилна скална пирамида, на която може само да се седне.

Ето моменти от изкачването:

Сивата кула (Grey Tower), 5435 m (името е дадено от нас)

Този връх впечатлява с острите си и правилни форми, особено погледнат от всяка точка на долината Кхане. Затова и го избрахме за наша втора цел. Освен това, пътят за изкачване, който избрахме, води през т.н. „Български превал“, 5107 m, който искахме не само да носи това име, но и първи да достигнем. От този превал имахме още идеята за нов маршрут към вр. Мелиго – доминантен на гледката от селището Мачлу и намиращ се на югоизток от Сивата кула.

Българският превал, 5107 m, представлява обширна камениста премка между върховете Сивата кула и Мелиго, който от север, т.е. от долината Кхане, е труднодостъпен и опасен за изкачване. От юг склоновете се спускат по-меко къмс ъседната малка долина и при евентуално изкачване на връх Мелиго, най-удобният подход би бил от там. Под стената има удобна защитена премка, на зелено. Нашият бивак, както се вижда от снимката по-горе, е на самия превал, в близост до снежно-фирнови преспи. Мястото е сравнително безопасно, но има един огромен серак от страната на вр. Мелиго, като не е ясно каква зона ще застраши при по-голямо срутване.

Маршрутът: „Източна стена“ 600 m, AI3, 6b, предимно 5b/c, в алпийски стил с един бивак на Българския превал. Достигането до него е 300 м лед, сняг, скални пояси, опасно (да се преминава до 8 ч сутринта). От превала нагоре 13 въжета по 50 m. Използвани са само клеми и френдове като междинни осигуровки. Оставени по два скални клина на площадките. Слизане по пътя на изкачването с 11 рапела и 80 m откатерване.

На снимките – Сивата кула с очертан маршрута (на лявата снимка е горната част,

на дясната – долната).

Моменти от изкачването:

Последни метри до върха.

Снимка на върха на Сивата кула, 5435 m На заден план се виждат върховете Левски, Рила, Тангра, 23 и Агил. Дясната снимка: поглед към Hidden Tower и неизвестен.