Българска проучвателна експедиция Каракорум 2011
БЪЛГАРСКА ПРОУЧВАТЕЛНА ЕКСПЕДИЦИЯ КАРАКОРУМ 2011
KHANE VALLEY, TAGAS GROUP, KARAKORUM, PAKISTAN
ОТЧЕТ ЗА ПЪРВИЯ ЕТАП НА ПРОЕКТ КАРАКОРУМ БИГУОЛ 2011/2012
Дойчин Боянов (СК Вертикален свят), Николай Петков (АК Планинец), Михаил Михайлов (АК Планинец)
В периода от 10 до 22 септември 2011 г., българска проучвателна експедиция посети района на долината Хане (Khane) в Каракорум, Пакистан с цел да проучи и оцени възможностите за прокарването на нови маршрути по големи стени и изкачването на девствени върхове. Групата се състоеше от Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов.
Изборът на долината Хане стана в резултат на обстойно и продължително предварително проучване на наличната информация за районите в Каракорум, и по-специално т.н. Masherbrum Mountains – групите K6, Chogolisa, Honboro и Tagas. Интересът ни към тези планински масиви започна през 2005 и 2006 г., когато Д.Боянов и Н.Петков прекосяват долините от север на юг слизайки от превала Гондохоро (Gondokhoro), както и през 2009 г. на връщане от експедицията до Гашербрум I (Gasherbrum I). Тогава бяха заснети част от върховете, кaто на този етап имахме само предположения за местоположението и проучеността им. Тъй като долините Чаракуза (Charakusa) и Нангма (Nangmah) са вече добре проучени и многократно посетени с цел алпийски изкачвания, ние насочихме вниманието си към следващата в посока юг долина, а именно долината Хане (Khane). Според наличната информация тя изглеждаше като бяло петно – само върхове с номера и никакви сведения за алпийски изкачвания. Тъй като не разполагахме с много време и финансови средства, решихме да насочим всичките си усилия единствено към тази долина, надявайки се да открием върхове и скални стени, представляващи интерес за бъдещи премиерни изкачвания. Решението ни криеше рискове за неудоволетворение, но за щастие очакванията ни бяха добре възнаградени, а резултатите – впечатляващи. Целта на настоящия отчет.е да направим тези резултати достояние на широката алпийска гилдия, както и да предоставим информация и снимков материал на съставителите на карти за региона.
При проучването е ползвана информация и карти, чийто автор е Йержи Вала (Jerzy Wala), Използвани са още Google Earth, Годишник за 2005 г. на Korea Student Alpine Federation, както и разкази на жители на село Хане и участници от местното население в 3 корейски посещения на долината.
На 11 септември 2011 г., след двудневен преход от село Хане, бе изграден базов лагер на височина 4650 m на дясната (северна) морена на ледника Хане, т.н. Bulgarian BC.
Обект на наблюдение, заснемане и измерване бяха върховете в горната част на долината: Скритата кула (~5830м), Агил (~5680 m), Тангра (~5620 m), Рила (~5600 m), София (~5550 m), Мелиго (~5680 m), Сивата кула (~5300 m) и др.
Измерените от нас височини са с GPS Garmin при приблизителна точност по хоризонтал 6-8 метра, което означава точност по вертикала около 20 метра. Останалите височини са ориентировъчни и са снети от модела на Google Earth за този район – маркирани са със знак тилда (~) или съкращение: ок.
Долината Хане – Историческа справка
Долината Хане остава дълги години в сянката на Нангма (Nangmah Valley) и Чаракуза (Charakusa Valley), които са разположени успоредно и непосредствено до нея в северна посока. Причината е големият потенциал на Чаракуза и Нангма за премиерни изкачвания по стените на множество неизкачвани до скоро високи върхове. Затова дълги години, през и след 90-те години на миналия век, районът е представлявал интерес сред катерачите поради високото качество на гранитните скали. Към днешна дата главните върхове и основните стени в тези долини са изкачени.
Досега долината Хане е представлявала интерес само за жителите на едноименното село, където през летния сезон се изкарва добитъка на паша. Това е и причината за липса на имена на повечето върхове в района. Известни са имената само на върховете видими от населените места по поречието на река Хуше, някои, които имат видимост от долината Нангма и зелените пасища по река Хане до около 4300 m.
Според разкази на живущи в село Хане, за първи път долината е посетена от чужденци около 2001 г. – кореец, който след това прави още 2 посещения, като прави два неуспешни опита за изкачване по вероятно западната стена на връх Агил (Agil). Непосредствено до лагера им на 4450 m се разполага нисък скален масив с височина около 250 m, където при второто си посещение прокарват катерачен маршрут – вероятно завършен до върха на тази сателитна игла. Това е и първият прокаран маршрут в долината, но нещо съвсем незначително на фона на големите стени, които затварят панорамата във всички посоки. За опити по други върхове, както и разузнаване на условията за катерене и алпинизъм до дъното на долината, липсва информация.
По разказите на местните хора има и едно посещение на американка, която след експедицията си на връх Оугър (Ogre) предприема трекинг из долината. При своето посещение тя достига до подножието на Голямата кула (Great Tower), като използва подхода от голямата тревна тераса (Първа тераса) по страничната долина между върховете Рила и Тангра от изток и София на запад.
До 2011 г. изкачвания в райна са реализирани от страната на долината Нангма на Черната кула (Black Tower, Sarigo) и Сингу Чатпа (Singu Chatpa, наричан още Singu Charpa и Голямата кула, Great Tower). Непосредствено до село Хане се извисява малък, но красив и остър връх – Науари Брак (Nauari Brakk, ~3250 m), който е изкачен през 2009 г. от Али Мехмед и сина му Рухал Али, жители на с. Хане. Всички останали върхове по двата главни хребета на долината Хане до момента нямат изкачване.
Долината Хане – Географска характеристика
Долината Хане (Khane Valley) е разположена перпендикулярно на река Хуше (Hushe River) в планински дял на Каракорум – Машербрум (Masherbrum Range). На север остро било със скалисти върхове я отделя от долината Нангма (Nangmah Valley). На юг друго скалисто било я отделя от малката долина над селището Халди (Haldi – грешно Halde). На изток, където билото завива почти под прав ъгъл, се намира горната част на долината Тагас (Tagas Valley). Билото на най-далечната, североизточна част на долината пък граничи с горната част на долината и ледника Лачит (Lachit). Най-високата част на долината Хане е ориентирана в посока север-юг, а основната и част – в посока изток-запад/северозапад. Две основни била очертават десния (северен) и левия (южен) хребет по течението на главния ледник Хане (Khane Gl.) и река Хане (Khane River). Десният хребет е със северни склонове към долината Нангма, а южният склон се спуска към Хане. Тук, на главното било на северния хребет, са разположени върховете Черната кула (Black Tower, Sarigo) и Голямата Кула (Great Tower, Singu Chatpa).
Ледникът Хане изтича на юг от превала Хане (Khane Col ~5250 m). Първоначално се движи в посока от север на юг и след ледопад на 4900 m рязко сменя посоката си на запад. На височина около 4400 m от челния език на ледника в посока северозапад продължава река Хане (Khane river). Това е така наречената от нас Втора тераса и района на корейския базов лагер. От тук, в посока долината, следва стръмен склон и водопад през скално стъпало до дъното на голямо тревно заравнение (Първа тераса) с овчарници.
Вляво от ледника след превала Хане са разположени върховете Хашо II (Hasho Peak II, ~6000 m), Пик 58 ~5930, връх Скритата Кула (Hidden Tower ~5830 m, Пик 59), Ханлим (Khanlim Peak, Пик 60) и връх Близнаците (Twins Peak). От дясно на ледника се намират Пик 23 и връх Агил (Agil, ~5680 m).
В основата на северната стена на връх Близнаците и притиснат от северния склон на южния главен хребет, ледникът Хане рязко сменя посоката си на запад.
На левия (южен) хребет, до спускането си в долината на река Хуше, са разположени два главни върха: Мелиго (Meligo ~5680 m) и Сивата кула (Grey Tower ~5300 m). Връх Мелиго има обща премка на изток с връх Близнаците, след леден коридор между връх Близнаците и скалния гребен Трионите (The Saws Ridge) се излиза на премката между Близнаците и Мелиго. Връх Мелиго от север (страната на Хане) е характерен с две големи скални кули наречени Гулам и Фида (Ghulam and Fida Towers ~5200 m), които се издигат от главния хребет идващ от посока изток. На запад той се свързва със Сивата кула. От северния склон на връх Мелиго до 4400 m се стича ледника Южен Хане (South Khane Gl.). През Южния ледник Хане, след малка премка и пресичане на стръмен улей в източния склон на Сивата кула, се достига до малка премка между върховете Мелиго и Сивата кула на височина 5000 m. След Сивата кула хребетът с височина около 4800 m постепенно се спуска до долината при село Хане на 2800 m.
Десният главен хребет започва от превала Хане (Khane Pass). Хребетът е ориентиран от изток на северозапад. По главното било от превала Хане са разположени върховете Пик 23 ~5600 m, вр. Тризъбецът (The Trident, Пик 26 ~5550 m) , вр. Палецът (The Thumb, Пик 31 ~5480), Пик 32 (предвършие), кулата Тангра (Tangra Tower, Пик 33 ~5620 m), връх Рила (Rila Peak, Пик 36 ~5600 m), връх Левски (Levski Peak, Пик 38 ~5520 m), Сингу Чатпа (Singu Chatpa, Great Tower, Пик 44 ~5910 m), Гамгар Брак (Gamgar Brakk) – скална игла между двата главни върха, следват Черната кула (Black Tower, Sarigo, Пик 50 ~5600 m) и непосредствено до село Хане е връх Науари брак (Nauari Brakk, Пик 52 ~3250 m).
Личният връх Агил (Agil Peak, Пик 24), ~5680 m, е разположен на юг от главното било по странично било започващо от Пик 23 към средата на долината, на мястото, където ледникът оформя прав ъгъл – вътрешната страна.
Другият основен връх в долината, който оформя гледката на север от Първа тераса, е връх София (Sofia, Пик 39 ~5550 m). Той се намира на страничното било, отделящо се от главното при вр. Сингу Чатпа в южна посока.
Северният циркус (North Cwm, 5100 m) се намира в дъното на долина, оградена от върховете Агил на изток, Тангра на запад и Тризъбецът и превал (Khane Col II) на север. От циркуса в посока юг, перпендикулярно на ледника Хане, изтича ледника Северен Хане (North Khane Gl.). След неговия челен език големият поток и долина достигат до ледниковото заравнение Втора тераса.
Друг голям циркус и сравнително лесно достъпна долина се оформя между върховете Сингу Чатпа и София на запад и Левски и Рила на Изток. Долината слиза до ледниковото заравнение Първа тераса.
Тясна и затворена, но добре оформена долина се оформя между върховете Черната кула, Сингу Чатпа и София. Тя се спуска ниско в основната долина в близост до началото на изкуствения и изоставен напоителен канал.
Освен върховете по високите части на билата, интерес за алпийски изкачвания представляват и скалните стени по кулите разположени в ниския пояс, непосредствено над дъното на долината Хане. Това са ясно изразени скални игли и кули, които имат стени до около 300-400 метра и са със структура здрав гранит. Тези сателити са по-характерни за северните склонове в долината, т.е. притежават основно южни, западни и източни стени, чисти от сняг и лед. Те ще представляват интерес за направа на по-къси алпийски маршрути по чиста скала.
* Посоките ляво дясно са представени по посока на течението на река (ледник).
Карта базирана на изображение в Google Earth.
Долината Хане – Достъп
От град Скарду, административен център на провинция Балтистан в Пакистан, се пътува около 3 часа с джип по долините на река Инд и река Шиок (Shyok River) до град Каплу (Khaplu). До тук пътят е асфалтиран и сравнително добър. От Каплу се продължава през стоманен въжен мост над река Шиок в северна посока към селата Мачулу (Machulu) (главно в региона Хуше) и Хане. Това е пътят за Хуше. За 1.5 часа след Каплу (вече черен път) се достига село Хане, разположено на левия бряг на река Хуше на 2800 m. Селото е слабо посетено от чужденци. Хората се препитават със земеделие и отглеждане на животни: основно кози, овце и якове.
Към момента достъпът до долината Хане, както и до съседната Нангма, не изисква специално разрешение (пермит). Това е за разлика от достъпа до други долини в района, например Чаракуза, за която е необходим трекинг-пермит. Тъй като върховете са под 6500 m, не е необходим пермит и за изкачване на върховете.
Ако погледнем картата на юг и изток от долината Хане, ще забележим още няколко долини – Haldi, Tagas, Tsino, Lachit. Всички те са затворени за посещение (може би с изключение на първата) и така е за всички разклонения на долината Салторо (Saltoro valley), Кондус (Kondus Valley) чак до Сиаченския ледник (Siachen Glacier) – разделителната линия с Индия. Военният пост и бариера се намират в селото Халди (Haldi).
Карта на групата Тагас изработена от Йержи Вала.
В селото Хане няма обособено място за лагеруване, но както беше в нашия случай -гостувахме в една от къщите на участник в различни експедиции, носач и гид. Гостоприемно, но естествено срещу заплащане.
От село Хане се започва трекингът, като се поема на изток по стръмен песъчлив склон на левия бряг на река Хане. След достигане на изсечен в склона канал за вода* се продължава в хоризонтална посока по стената на канала към река Хане. До голямото тревно заравнение – Първа тераса на 4000 m – се достига за около 5 часа преход от с. Хане. Тук, в района на кошарите за добитък, се организира и първи лагер (тук се събира такса за лагеруване). Районът от тук нагоре предоставя чудесни възможности за организиране на базов лагер за изкачвания в долината. От зелената тераса отначало се върви по равно зелено поле от лявата или дясната страна на река Хане до дъното на терасата (препоръчително северния бряг на реката, т.е. лява страна в посока нагоре). Следва изкачване около 450 m до Корейския БЛ в основата на долината водеща към Северния циркус. След още 1 час в източна посока, срещу течението на главния ледник Хане, се достига Българският БЛ. Той се намира на голямо пясъчно заравнение вдясно (нагоре – ляво) от ледниковата морена на височина 4650 m. Това е и последното удобно място за базов лагер с вода и на земя. От българския лагер до ледопада Хане има още около 1,5 часа ходене. Тук е и основата на стената на Скритата кула. Изкачването на ледопада е възможно през лявата му страна. Желателно е да става рано сутрин поради двата огромни надвиснали серака, изтичащи от западните склонове на връх Канлим (Пик 60).
* Този канал е построен в началото на века (XXI век) за ок. 2 години, по проект финансиран от европейски страни. След земетресенията в Пакистан през последните години,каналът е вероятно непоправимо повреден и към момента е изоставен. Поддържа се обаче като удобна пътека за навлизане в долината на сравнително голяма надморска височина, ок. 3200 m.
При изследването на долината бяха направени снимки на повечето стени и върхове, както и панорами.
Панорама на долината Хане – северна част.
Панорама на долината Хане – южна част.
Панорама на долината Хане – южна част от югозапад.
Панорама на долината Хане – горна част.
Превалът Хане (Khane Col ~5250), началото на ледника Хане. От другата му страна се спуска ледника Южен Нангма и самата долина Нангма.
ОПИС НА ИМЕНАТА ДАДЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ
При именуването на върхове сме се съобразявали на първо място с наличните местни названия, след това на имена дадени от корейската експедиция. За всички останали е спазена номерацията на коти, представени в картите от Йержи Вала. Имената на географски обекти, дадени от българската експедиция, са следните:
Върхове:
Скритата кула, Hidden Tower (ок. 5830 m) – Pеак 59
Кулата Тангра, Tangra Tower (ок. 5620 m) – Pеак 33
Връх Рила, Rila Peak (ок. 5600 m) – Pеак 36
Връх София, Sofia Peak (ок. 5550 m) – Pеак 36
Връх Левски, Levski Peak (ок. 5520 m) – Pеак 38
Връх Тризъбеца, The Trident (ок. 5550 m) – Pеак 26
Връх Палеца, The Thumb (ок. 5480 m) – Pеак 31
Кулите Гулам и Фида, Ghulam & Fida Towers (ок. 5100 m) – Pеак 68
Сивата кула, Grey Tower (ок. 5300 m) – Peak 222
Скален гребен Трионите, The Saws Ridge, Peak 66
Превали:
Превалът Хане, Khane Col (ок. 5250 m) – превалът, който разделя дъното на долината Хане от долината Нангма.
Ледници и циркуси:
Северен циркус и Северен ледник Хане, North cwm (cirque) & North Khane Glacier (ок. 5000 m)
Ледник Южен Хане, South Khane Glacier (ок. 4900 m)
Местности:
Първа тераса, First terrace – ледниковото заравнение в долината на около 4000 m
Лагер Извор, Spring camp – подходящо за лагер място на Първа тераса с извор на височина 4000 m, GPS N35.3295 E76.4312.
Лагер Боулдър, Boulder camp – подходящо за лагер място на Първа тераса в компанията на големи боулдър камъни (завет) на височина 4050 m, GPS 35.3295 E76.4312.
Втора тераса, Second terrace – ледниковото заравнение в долината на ок. 4400 m, точно под челният език на ледника
Лагер Зелен, Green camp – подходящо за лагер място малко над Втора тераса с течаща вода на височина 4490 m, GPS 35.321974 76.450113.
Еленини езера, Deer lakes – ледниковите езера на височина ок. 4650 m
Български базов лагер, Bulgarian base camp – заравнение на страничната морена на ледника на височина 4650 m, GPS 35.322633 76.462521.
ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ВЪРХОВЕ В ДОЛИНАТА ХАНЕ
Скритата кула, Hidden Tower, ~5830 m
Именуван така от българската експедиция поради факта, че не се вижда до последния момент преди да се достигне дъното на долината. По картата на Вала: номер 33.
Върхът е разположен на лявата страна на ледника Хане. Северната и Югозападната стени започват от височина 4900 m. Обща денивелация на стените – около 800 m до 1000 m. И двете стени може условно да бъдат разделени на три части, прорязани от характерни нагъвания в релефа. Скалата на югозападната стена, от гледна точка за скално катерене, е по-привлекателна. По северната стена съществуват няколко малки снежни петна и чести натичания от вода и лед. По време на българската експедиция до основата на Югозападната стена са проведени две проучвателни излизания с достигната височина 4900 m. Открит е път за преминаване на ледопада през неговата лява страна. Тук сериозна опасност представляват Висящите огромни сераци между върховете Скритата кула и Ханлим (Khanlim, Пик 60).
До настоящия момент върхът няма опит за изкачване.
Връх Агил, Agil Peak, ~5680 m
Именуван от корейската експедиция по името на един от синовете на персонала им. По картата на Вала: номер 24.
Връх Агил е главен връх в северния хребет на долината Хане. Върха предоставя възможности за стенни изкачвания по неговата източна и западна стена. Приблизителната височина на стените е около 500 m. По западната стена има проведени два неуспешни опита за изкачване от корейски алпинисти. До западната стена има удобен достъп през северния ледник Хане. Подходът до източната стена е през главния ледник Хане, като е необходимо да се преодолее ледопада на 4900 m.
По време на българската експедиция е проучен и заснет подхода през ледника Северен Хане и Западната стена на върха до височина 5000 m. Към настоящият момент върхът не е изкачван.
Кулата Тангра, Tangra Tower, ~5620 m
Именуван от българската експедиция. По картата на Вала: номер 33.
Връх Тангра е един от най-впечатляващите в района на цялата долина Хане. Представлява тристенна скална пирамида с впечатляваща южна стена. Нейната височина е около 700 m с отвесна и надвесена части преди върха. Подходът до южната стена е през ледника Северен Хане, като се излиза до височината на циркуса.
Западната стена на върха е с подобен характер. Към нея се подхожда по тесен кулоар, започващ от района на Водопада и Първа тераса.
До настоящият момент върхът не е изкачван.
Връх Тангра – Южна стена
Връх Рила, Rila Peak, ~5600 m
Именуван от нас на Рила планина – люлката на българския алпинизъм. По картата на Вала: номер 36.
Връх Рила е съседен на Тангра, представлява впечатляващ скален обелиск, отвсякъде обграден със стени. Най-голяма е южната стена – ок. 600 м. Подходът е по широк тревен кулоар от Първа тераса.
Връх Рила – южна стена. Отдясно се вижда западната стена на вр. Тангра.
Връх Мелиго, Meligo Peak, ~5680 m
Върхът има местно име, което сме предпочели. Корейците са го нарекли Gury, вероятно поради липса на общ език за комуникация с местните жители. По картата на Вала: номер 68.
Връх Мелиго е един от най-красивите и труднодостъпни върхове в долината Хане. Погледнат от Юг (с. Мачулу), върха има идеална пирамидална форма със сиво-червена монолитна стена от здрав гранит. От север склонът е силно разчленен и с разнообразен релеф. Северният склон стръмно се спуска към ледника Хане, като от неговото било се извисяват и впечатляващите кули Гулам и Фида. Върхът, ориентиран в посока север/запад, представлява двувършие със снежно било. Главният Южен хребет на долината Хане, от който се издига Мелиго, е насечен от множество скални кули, стръмни кулоари, скални прагове и ледени полета, което превръща достъпа до върха технически труден и рискован. По северните склонове ежедневно падат лавини и каменопади. Най-лесният и логичен път за главното било към върха е през малък ледник – Скрития ледник (Hidden Glacier). Скритият ледник е проучен от българската експедиция до височина 4850 m. Ледникът представлява около километър по дължина с едно стъпало от 20 m в първата четвърт, което създава опасни цепнатини и голям наклон – до 70 градуса. Дясната страна на ледника опира в северната стена на връх Близнаците, от където висят няколко серака. Всичко това налага пътя на изкачване да става през лявата страна на ледника в близост до скалния гребен Трионите.
Върхът носи местно название, което означава „Последна светлина”, защото е в тази част от хоризонта, на която слънцето залязва последно, гледано от с. Мачулу. Имената на двете характерни, скални кули са дадени от българската експедиция, наречени на готвача на експедицията Фида и помощник-готвача Гулам от с. Мачулу.
До настоящия момент връх Мелиго не е изкачван, както и прилежащите му скални кули, които представляват голям интерес от катерачна гледна точка.
Връх Мелиго от юг
БЛАГОДАРНОСТИ
Изказваме най-сърдечни благодарности на всички, които подкрепиха проучвателната експедиция. И по-специално на:
Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС, http://mpes.government.bg) и Българската федерация по катерене и алпинизъм (БФКА,http://www.bfka.org) за оказаната финансова и обща подкрепа за проекта.
Министерството на външните работи, http://www.mfa.bg, чрез Посолството на България в Пакистан, http://www.mfa.bg/bg/56/, за оказаната логистична подкрепа на територията на Пакистан. Лични благодарности към управляващия мисията посланик Румен Пирончев и към военния аташе полк. Мирослав Мирчев, които не пожалиха сили и време, за да помогнат безрезервно на начинанието.
Национална спортна академия, http://www.nsa.bg/, за оказана цялостна подкрепа на проекта.
Партньорът ни в Пакистан – Jasmine Tours, http://www.jasminetours.com, за перфектното обслужване, разбирането и помощта в трудните моменти от експедицията. Включително на персонала на място в долината в лицето на Фида и Гулам, на които посветихме имената на два от картираните върхове.
Петър Атанасов (http://banskofilmfest.com), осъществил връзката с експерта по география на Каракорум Йержи Вала (Jerzy Wala), и доставил няколко папки с предварителна информация и карти.
Wild Climb, http://climbnsa.com/2010/08/31/wild-climb/, – спонсор на начинанието с предоставяне на екипировка, както и лични благодарности към Ивайло Радков – Фазата за оказаната подкрепа.
Магазин и вносител Алпи, http://alpibg.com/, – спонсор на начинанието с предоставяне на екипировка и съоръжения, както и лични благодарности към Анна Пенчева за оказаната подкрепа.
Участници в експедицията и автори на отчета:
Николай Петков, инж. Ph.D., www.cmstory.com, www.climbingguidebg.com, http://planinetz.org/
Дойчин Боянов, Ph.D., http://www.nsa.bg/, http://www.verticalworldbg.com/
Михайл Михайлов, Ph.D., http://www.nsa.bg/, http://planinetz.org/
октомври 2011 г., гр. София