DSC08130

Залив Тонсай, Тайланд 2009 г.

Ще започна от момента, в който автоматичните врати на летище „Сувамабхуми“, Банкок, се отвориха пред нас и ни лъхна горещия, сякаш току-що излязъл от парник въздух. Беше 19.00 ч., но вече тъмно и някак си учудващо за нас да усетиш 30 градусовата жега, в комбинация с толкова ранното приключване на деня. Все пак това е нещо нормално за тези географски ширини в близост до екватора и тепърва трябваше да се нагаждаме към новата за нас обстановка.

Отседнахме в „Kaosan road”, „сборището” на стичащите се от цял свят туристи. Като наивни новобранци си наехме хотелски стаи (или по-скоро кутийки т.к. липсваха прозорци?!?) за ужасяващата за нас цена от 11 USD на човек.

Разходката по „Kaosan road” представлява „слалом” между разминаващите се с нас туристи и предлагащите ни какво ли не улични търговци. От двете страни по протежение на улицата навсякъде виждаш, пълни с хора барове, ресторанти и сувенирни магазинчета, повечето от които излагащи стоката си и по тротоара. Прави впечатление, че масовите туристи тук са предимно симпатични млади хора (хипари, „дрогари” и авантюристи от цял свят) на възраст 20 – 40 г. и липсват така характерните за нашите курорти пенсионери.

За осем милионния Бангкок, столица на Кралство Тайланд изградих противоречиви впечатления и всеки път, когато се връщах там, (общо три пъти за цялото ни пътешествие) го виждах в съвсем различна и нова за мен светлина. Няма как да не е така, тъй като това е град на контрастите, съчетание от будистки храмове и дворци, малки закътани улички и големи пътни артерии, плавателни канали и виещата се през сърцето на града река Чао Прая, сгушените бедняшки гета и лъскавото модерно сити с извисяващите се небостъргачи. Честно казано първият път, когато се озовах в него го „намразих” и с радост го напуснах още на следващия ден, потегляйки за нашата основна цел – Тонсай.

За да се стигне до гр. Краби (градчето изходен пункт за Тонсай), човек може да хване автобус от Автогарата на Бангкок за южните линии и в зависимост от комфорта, който предлага да заплати между 450 и 650 тайландски бати (THB). Групата ни, състояща се от 5 човека, (Митака, Вено, Заро, „Малкият” и Аз) се придвижи с вечерен автобус и в нощта на 20 срещу 21 февруари пропътувахме разстоянието за 9-10 часа. От пристанището на Краби, след продължителен и опъващ нервите ни пазарлък, наехме лодка за Тонсай. Всъщност това е единственият начин да достигнеш този катерачен рай, т.к. полуострова е изпълнен с гъсти и трудно проходими гори и изпречващи се насреща ти скали.

Конкретно Тонсай, представлява залив във формата на подкова, ограден от всички страни със стръмни скали. Всичко тук се пренася и доставя по вода. Доставките на храната, напитките и минералната вода, скутерите за по-бързото придвижване в района и строителните материали за бунгалата и сезонните барове…туристите и изнасянето на боклука оставен след тях, всичко се пренася с въпросните лодки.

Веднага след пристигането ни в Тонсай, си наехме сносни бунгала на прилична цена, където прекарахме следващите 19 дни. Туристическият сезон тук, когато е и най-доброто време за катерене, е разделен на „high season” (от 1-ви ноември до 30-ти април и „peak season” (от 15-ти декември до 15-ти януари). „Low season” е от 1-ви май до 31-ви октомври и тогава не е подходящо да се катери, поради непоносимата жега.

Скалите/Секторите/Маршрутите: Скалата е варовик, в най-причудливи форми, с множество „натекли черва”, сталактити и сталагмити. Височината на спортните маршрутите варира от 12 м. до 25 м. Преобладават надвесените маршрути с големи „джобове”, изискващи обща издръжливост, но ако ви липсва, „спасението” е заклещване на коляно, а понякога и подпиране на цялото тяло в някой сталактит. Има и дълги маршрути от 2 до 6 въжета с височина до 200 м., които обаче не представляваха интерес за нас така, че ще се спра по-конкретно върху спортните маршрути.

В Тонсай има 16 сектора с общо 217 маршрута, като категорията им варира от 5c до 8c. На съседните острови има още 5 сектора с общо 41 маршрута, за достигането на които съвсем естествено е необходимо да се наеме лодка. Ако пък Тонсай ви се види тесен, може за 20-ина минути да отскочите до „Railey”, на който има още 27 сектора и 248 маршрута. Прави впечатление, че тукашните шестици са по-лесни от тези на Вражите например. По обективни причини по множеството сектори на Тонсай се катери само и единствено на сянка. Ние се съсредоточихме  върху най-популярните и достъпни масиви – “Ton Sai Wall and Roof” (49 маршрута) и “Dum’s Kitchen” (25 маршрута). Същите са с югозападно изложение и слънцето огрява маршрутите към 12.30-13.30 часа. Поради непосредствената близост на част от скалата до водата, някои от маршрутите на сектор “Ton Sai Wall and Roof” могат да се катерят само при отлив. Точно тогава те представляват голям интерес за повечето катерачи и нерядко може да ви се наложи да чакате за даден маршрут.

Освен тези сектори тествахме и маршрути по “Cobra wall” и “Fire wall” – сектори с югоизточно изложение, където се катери между 14-18 часа. Там въпреки сянката, жегата е непоносима и на човек ще не ще му се налага да привикне към нея.

Много от маршрутите са създадени през 90-те години и основно пренаковани с лепени клинове в периода 2004 г. – 2007 г. По тях често ще срещнете рингове, като по този начин е избегнато излишното дупчене на скалата. Нерядко маршрутите завършват с въжени рингове с халки или карабинери. На няколко маршрута, завършващи с подобни рингове забелязах, че същите са с раздрана броня и показала се и разнищена сърцевина. Въпреки, че  са дублирани с друг изглеждащ по-нов и запазен ринг, човек изпитва „известен дискомфорт” при увисването и последващото спускане и напускане на маршрута. Все пак успокояващо звучи, че въпросните рингове са периодично проверявани и подменяни при нужда от инструкторите на намиращото се в Тонсай „Wee’s Climbing school”.

Катерене/Хранене/Развлечения: Започнахме нашето катерене в цикъл 3 дни катерене/1 ден почивка, но след две такива серии е по-добре да преминете на 2 дни катерене/1 ден почивка, т.к. в последствие по-бавно се възстановява. Сработването със скалата и привикването към климатичните условия, в които се катери, се случва след няколко дни. Препоръчвам на всеки, който би искал да повиши катерачната си проходимост такъв няколко седмичен режим, в който с постоянство и пределна мотивация катерачът може да вдигне нивото си с 2-3 категории.

За по-ранобудните, (като мен) недочакващи събуждането на партньорите си, не е проблем да намерят на скалите услужливи катерачи, които да ги осигуряват. Все пак като се запознавате с тях добре би било да ги питате от колко време катерят, за да не се окажат „новобранци”, току-що завършили три дневния катерачен курс (???) към „Wee’s Climbing school”.

Впечатленията ми от катерачната среда тук са много добри. Катерачи от цял свят и всеки те окуражава и надъхва при преминаването на маршрутите, а при успех и споделя радостта си с теб. Ако пък работите над проект няколко дни, не се притеснявайте за примките си, а просто ги оставете да висят по маршрута без да ви пука, че някой би могъл да ги присвои. Така че Дойч, клубните примки, които взех от теб все още са 12 броя .

Храната е хубава, но пикатна, като повечето ястия се предлагат с ориз и са на цена от 2-3 долара. Предлагат се и различни плодове: банани, ананас, манго, папая и още няколко непознати плода, които така и не опитах. Освежаващи в жегата са и шейковете с много лед. Повечето барове покрай плажа вечер са сборно място за катерачите и гмуркачите (другата голяма агитка тук). Почти навсякъде има опънати ленти, където напушени или не чак толкова напушени “търсят своята точката на равновесие” . Местните бармани са превърнали ходенето по лента в шоу, с акробатични елементи и въртене на огън, целящи привличането на повече клиенти.

През почивните дни (не говоря за събота и неделя ) може да релаксирате на близките плажове “Railay west”, “Phranang” или да отскочите до гр. Краби – в града използвайте момента да заредите провизий от местния хипермаркет на много по-евтини цени (специално за бирата си заслужава ). Разходката с каяк също е незабравимо преживяване и ако ви стиска може да докопате с греблата намиращите се отсреща острови „Ko Poda” и „Chicken Island”. Оферта, от която не се възползвахме поради „дебелата цена” е възможността да се отиде до DWS обектите с организирана от „Wee’s Climbing school” моторна лодка. Популярна за масовия турист атракция в района е да се посети с организирана група остров Ko Phi Phi, където Леонардо Дикаприо е газил по пясъка по време на снимките на филма „Плажът”.

Като, че ли с това е редно да приключа разказа си за Тонсай…не че няма какво още да се каже, но рискувам да бъда досадно многословен. Надявам се, че и други ще се решат да отидат там някой ден и да опитат от…скалата, средата и всичко наоколо . Определено това е заслужаващо да се посети незабравимо райско кътче…на което човек не може да забрави!?!

По долу прилагам „суха” статистическа информация за Тонсай и разходите които трябва да вземете в предвид, ако отидете там:

  • 1 USD = 35 THB
  • бунгало за двама с WC  и душ = 300-350 THB
  • тайландски масаж = 200 THB
  • храноден (вкл. минерална вода и плодове) = 200-300 THB
  • бира от баровете = 50 THB (след третата трудно се брои)
  • бира от хипермаркета в Краби = 21-25 THB
  • наем на двуместен каяк за 4 часа = 300 THB
  • интернет = 3 TBH/min (заслужава си да се ползва от Краби)
  • гидовник = 25 USD
  • ранно събуждане от кресливи маймуни или кукуригащи петли = 0 THB
  • лодка от Краби до Тонсай на човек = 150 THB (но често искат и 200)
  • за провизии, алкохол, обмяна на валута, интернет препоръчвам Краби т.к. на Тонсай е по-скъпо
  • АТМ и аптека има на Railay
  • има два магазина за екипировка и наем на инвентар
  • едно катерачно училище, предоставящо и персонален инструктор

М. Зарков