Доло-моите мечти

Катеря се от няколко години, но от момента, в който усетих магията и страстта, това става за мен движещо и първо нещо в живота ми. Оттогава бавно и последователно подреждам живота си така, че да мога да пътувам, да се катеря повече, да имам възможност да общувам с нови хора, да се докосна до приключения и предизвикателства. Приключение – това е…..

Тази година започна с промени и постигането на дълго търсени и преследвани мечти за мен. В самото начало на годината срещнах партньор, намерих сродна душа, която има мечти като моите, катери трад маршрути, има ниво близко до моето. Човек, с когото съм партньор в истинския смисъл на думата. Катерим и носим и се смеем и се страхуваме еднакво и заедно. Тази среща ме заведе в Англия и северен Уелс, да катеря трад маршрути на международната женска среща за 22 дена, всеки ден, с помощта на БФКА. Катерене, с което дори не си давах сметка колко израснах.

Месец по-късно заминахме заедно за Доломитите, пътуване с микробус, къща на колела. С набелязани цели. Дълги класики на големи стени, но готови да катерим спортни маршрути и с колелета да напънем високите проходи, според времето.29

Същото това време ни приюти за 8 дена на Tre Cime.

Място, което беше мечта за мен, което виждах като проект за бъдещето, когато надобрея и най-вече имам партньор на моето ниво. Първо изкатерихме класически линк от три маршрута на Cima Piccolissima, Frida и Cima Piccola, за да свикнем със скалата.

Втория ден, мислейки си, че катерим класиката Yellow Wall на чима Piccola, изкатерихме Prima Balerina, нова линия, която не съществува все още в гидовника. Същата дължина и трудност, две доста трудни въжета с дадена категория 7б и останалите от 6б+ нагоре. Красива скала, невероятни хватки и движения, наистина си прима балерина докато катериш и не само този маршрут на тази стена.

Установихме, че воденето става най-добре като не се сменяме на всяко въже, защото първо трудните въжета са често разбъркани, така че сменяхме водачеството на две три въжета. Така се избягва и факта, че след като си минал като втори 7а, не се налага да тръгнеш веднага по 7б и имаш време да си починеш, докато осигуряваш. Катеренето става по-бързо и по-ефикасно. Изкатерихме Cassin (една от класиките) на Cima Ovest за 8 часа, като втората част от маршрута беше мокра.

Катеренето в Англия обаче и катеренето с англичанин промени мен и разбирането ми за това. Катеренето по мокра скала е катерене без магнезий, защото не ми трябва, бърша ръцете здраво в блузата и малко по-концентрирано. Просто сменям настройката в главата си, защото релефът е същия, разликата е в ума ми.

След един почивен ден изкатерихме Dibona Arete на CIma Grande, с категория 4, в доста интересен стил. Без джаджи, с 6 примки и едно въже. Идеята беше да видим колко бързо можем да го изкатерим.

Маршрутът е с дадена дължина 650метра – ние го изкатерихме за 2,40 часа. Като разбира се движехме на френска свръзка почти през цялото време, задминахме доста класици от различни народности, които се наслаждаваха с нас на прекрасното време за катерене. Времето, дадено в гидовника за изкатерване на маршрута е 6 часа, а ние успяхме за това време да го изкатерим, заедно с подхода и слизането – от паркинга и обратно. Като на слизане откатервахме през цялото време. Подобрих нивото си на откатерване благодарение на партньора си. Подобрих и нивото си на соло катерене, разширявам постепенно тези си граници и това е сякаш нещо естествено, като желание и нужда, която винаги е била в мен, но сега идва моментът да се докосна до нея. В Уелс изкатерих първия си маршрут соло, без идея колко е труден, защото не е труден. Трудността може да дойде само от психическата нагласа и това дали оставяш страхът да те скове и да те лиши от удоволствието от играта.

На следващия ден мечтата беше Cima Grande по маршрута Hasse -Brandler, но явно не е било за този година. Под тура имаше 4 свръзки, бавни, не много адекватни и нашето решение беше да изкатерим нещо друго. Чакането щеше да доведе до нощуване…хехе…а нашата цел беше за всеки маршрут да свалим времето, което е дадено в гидонвика за изкатерване до наше време!!! Времето е наше!! След опит да намерим съседен тур и студуване под стената решително сменихме плана. Преместихме се на така красивата стена на Cima Piccola, за да изкатерим класиката Yellow Wall, която остана мечтана до тогава.

Yellow wall е корава, леко надвесена като Prima Balerina линия, състояща се от 10 въжета като половината са 7а, три броя 7а+ и два 7а, и пет 6с….болтирани са и двата с Balerina, на респектиращо разстояние. Ако има падане то има потенциал за по-дълго и спиращо дъха.

Спиращо дъха е катеренето …..доломитът, според моя усет за скала, е невероятна, красива и дива скала. Релефът ѝ е доста разнообразен, цветът и е много наситен……в повечето случаи е здрава и когато не е, това не е проблем. За скалата на Tre Cime мога само да кажа, че е различна от другите видове скала, красива и с характер…

Моят стил и начин на катерене претърпява промяна, достигайки момента да катеря дълги и корави линии, благодарение на партньора ми, който има повече опит от мен в тези маршрути. За пореден път в катерачния ми живот имам човек, от които да се уча и да трупам опит не само с катерене, но и с разговори и на базата на чужд опит – безценно. Катеря много по-лека от преди, с много по-малко инвентар, без да се чувствам несигурна или застрашена. За този факт помогна и катеренето ми в Уелс. Уча се да катеря все по-бързо и по-добре, да си разчитам маршрута, което на голяма стена може да бъде основен и първи проблем. Малко по малко, с повече катерене на дълги линии, усетът става по-добър. Разбира се за мен има значение, когато се чудя на къде да тръгна и партньорът ми ми каже – „аз бих тръгнал във винкела“ ….. почти винаги е прав. Опитът си е опит. Изкатерването на болтираните мултипич линии на Cima Piccola беше своеобразна мярка за мен. Видях доста добре колко и какво ми е по силите, надминах себе си за пореден път. Разбрах по-добре какво мога, вдъхнових се за повече и още кораво и трудно катерене на подобни маршрути.

След Tre Cime идваше реда на голямата, респектираща и корава стена, останала в моите спомени като страшна – Marmolada.

Преди три години бях на тази стена, с корави момчета, на по-лесен маршрут от този, за който сега мечтаех. Преди три години изкатерихме Vinacer Messner за два дена, спахме на терасата, защото имаше буря, губихме се по маршрута доста пъти, дори не знам каква част от него сме минали и каква сме танцували волно по монолитния варовик на Marmolada. Скалата там е невероятно красива, с форми, които видени един път, те карат да мечтаеш, оставаш привлечен и желаещ…..

Катеренето там е кораво, без много осигуровки, на моменти почти солово. Преди три години катерихме маршрут с категория 6а+, сега обаче отивахме за невероятната класика Tempi Moderni, с категория 6с и дължина 1150 метра. Честно казано със свито сърце подходих, опитът ми на стената остави трайно усещане за уважение и страхопочитание. Това, което ме накара да бъда уверена, беше отношението на моя партньор. Той знаеше какво мога физически, на какво съм способна психически, давах си сметка, че с неговия опит вероятно може да види от друга гледна точка нещата.

За разлика от миналия път, тръгнахме супер леки, инвентарът ни беше пет френда BD, като най-големия беше номер 1, комплект клеми и 12 примки. Литър вода, няколко сникерса, якета за дъжд и по-дебел полар. Сменяхме се в катеренето както винаги на всяко въже и всеки посрещаше трудните за него пасажи, както се паднат. Истинско ……

За моя изненада още на второто въже, или първото, което аз водих осъзнах, че съм на мястото си, осъзнах че е страхотно, осъзнах, че катеренето е невероятно. Толкова различно от спомените и страховете ми. Изкатерихме няколко въжета и се замотахме много на един траверс, поради неточност в гидовника (пише траверс 40 метра, а той е не повече от 15)….но след като намерихме маршрута, което ни отне сигурно два часа взехме решението, че слизаме на рапели. Оставихме си цялата екипировка за катерене под тура, спалните чували на бивака и слязохме до долу до колата, взехме храна за още една вечер и се върнахме да спим на същото място. На следващия ден времето беше и по-хубаво, единствено имаше прогноза за дъжд и бури вечерта и на следващия ден. Изкатерихме маршрута за 11 часа, като в най-горната част ни удари градушка……изплаши ни много, особено мен…хихи…затова излязохме по по-лесен вариант от ляво, който след 1000 метра катерене не бих казала, че беше толкова лесен. Катеренето беше невероятно, както го помня без осигуровки, с потенциални падания от по 20 метра, на пасажите…..и не само….Релефа и монолитността на скалата са богатство, което се пази само и единствено от старите клинове…..болтове няма…..

Ориентирането по маршрута също беше доста различно от предишния път, преписахме описанието на всяко въже, имахме схема, но и опитът, натрупан за мен през тези три години, ми помогна да се ориентирам доста добре и бързо.

Това е най-голямото нещо в катеренето, което съм направила, нито един спортен маршрут не ме е карал да съм толкова щастлива на края му….Освен това с него осъзнах израстването си като катерач. Тръгнах си от Marmolada, този път желаеща я отново, с мечти за други линии.

Тръгнах си и пред погледа на Civetta, която тихо и величествено наблюдава Marmolada и цялата долина наоколо…..огромна и наистина като сова кацнала попива слънцето вечер….

След Италия мечтите ни ни заведоха в Швейцария. Изкатерихме една от гранитните класики, западния ръб на Salbit – маршрут с дължина от 1000 метра и редица още други по-къси маршрути на Toffana, Pic Ciavaves, Wilderkaiser, както и много спортни маршрути, преди да си тръгнем…..

Тръгнах си вдъхновена от себе си, изпълнена с изживявания на страх, щастие, близост, любов, красота и притаен дъх. Щастливка съм, че намерих партньор, за да претворявам мечтите си в реалност.

Намерих пътя към вече не една мечта. Все повече осъзнавам, че както в катеренето, колкото повече катериш – по-лесно намираш пътя си на голямата стена, добиваш усета как и откъде да минеш, така и с мечтите, колкото повече постигаш и изживяваш, толкова повече мечти имаш – реалност, по-лесно намираш пътя до тях. Мечта след мечта……маршрут след маршрут, всички с пасажи, трудни моменти, но и с красота и удоволствие, сила, студ, топлина, слънце, вятър ……Свобода…..

Катерина Петкова, септември 2016 г.