DSC08130

Хан Тенгри (6995 м) 2007г.

Хан Тенгри е висок 6995 м, но заедно с върховия снежен гребен-козирка височината му често се отбелязва като 7010 м. Изкачен е от българи за първи път през лятото на 1989 г., когато до върха последователно достигат 28 родни алпинисти! Досега е изкачен от около 38 българи. Последното успешно изкачване е през лятото на 1998 г. На 2.08.1998 г. на върха се изкачват Николай Петков и Тодор Минков. На следващия ден с успех се поздравява и свръзката Радко Рачев – Кирил Тафраджийски.

Тази година върхът отново беше цел на български алпинисти. На 24.07.2007 г. в изходния пункт лагера Каркара на ок. 300 км ЮИ от Алмати, пристигнахме групата Владимир Владов, Марин Мичинов и Боян Петров. Основната ни цел беше изкачване на Хан Тенгри от базовия лагер на ледника Северен Инилчек.

На 28.07.2007 г. с полет на хеликоптер МИ-8 собственост на киргизката армия пристигнахме в базовия лагер от север. По-надолу следва кратко описание на изкачването по маршрута на В. Соломатов (1974) през рамото на пик Чапаев от север.

На 29.07.2007 г. изградихме Лагер 1 на 4600 м. С Марин преспахме в лагера и на следващия ден продължихме нагоре и изградихме Лагер 2 (5550 м). Владо реши да не рискува с толкова бърза крачка нагоре, на 29.07. преспа в базовия лагер и на 30.07. се изкачи отново в Лагер 1 с намерение да продължи към лагер 2 на следващия ден. Привечер ясно е почувствал признаците на развиващ се белодробен отток и е взел решение да слезе към базовия лагер. На 31.07. рано сутринта, притеснен от липсата на подобрение в състоянието му, Владо се евакуира към Каркара с редовен полет на хеликоптера обслужващ лагера. Същия ден, Марин и Боян слязохме от Лагер 2 до базовия лагер за възстановяване.

Han Tengri route2

След 3 дни почивка и изчакване слягането на снега от ежедневните снеговалежи, на 3.08. двамата с Марин отново преспиваме в Лагер 1. На следващия и последващия ден съответно достигаме лагерите 2 и 3. Щурмовият лагер 3 се намира на седлото между пик Чапаев и Хан Тенгри на ок. 5800-5900 м). Успяхме да се настаним в една от пещерите на седлото, което е най-удобния изходен пункт за атака. Марин беше твърде изтощен от достигането на седлото, поради което се разбрахме, че аз ще тръгна сам към върха на следващия ден.

На 6.08. точно в 7ч. напуснах снежната пещера и поех самостоятелно нагоре по маршрута. Времето беше видимо пред разваляне, но аз бях последния от поне десетина излезли за атака преди мен така, че щяхме да си помагаме ако имаше нужда. Изкачването по западния гребен винаги е съпроводено с вятър, така че до малката площадка на Лагер 4 (6400 м) краката ми вече бяха порядъчно измръзнали. В този лагер спрях за около 40 минути и продължително масажирах пръстите на краката си. Продължих нагоре, но в ключовия кулоар от който маршрутът преминава надясно към югозападния гребен се наложи да изчакам около час и половина група от четирима бавно напредващи руснаци. Времето вече се беше развалило окончателно- гъста мъгла, снеговалеж и брулещ вятър. Успях да ги заобиколя чак в основата на върховия купол и така едва в 15 ч. развях знамето, след 9 години отсъствие от този връх!

Han Tengri vruh

Никаква тяншанска панорама и никаква романтика не почувствах горе 😉 Само триногата седеше непоклатима в този ураганен вятър. За десетина минути направих няколко снимки със самоснимачката и поех надолу. Бързо губех височина, въпреки че много от парапетите са твърде съмнителни и се налагаше внимателно откатерване. Точно в 18 ч бях обратно в пещерата на седлото. Общо за изкачване 9 часа, за слизане 3 часа.

На 7.08. времето не се подобри и никой на предприе изкачване. Същия ден си слязох до базовия лагер, а Марин остана да чака подобряване на времето.

И така на 8.08., при слънчево и студено време със силен вятър Марин заедно с още поне около 20-ина членове на други групи тръгва в атака в 7:30 ч сутринта от Лагер 3. Напредва бавно и достига върха едва в 18:30 ч. Спуска се успешно до седлото в 24 ч. На 9.08. в късния следобяд посрещнах Марин малко под Лагер 1 и двамата слязохме до базовия лагер.

За финансовото ми обезпечаване изказвам благодарност на фармацевтичната компания ЕЛИ ЛИЛИ – България; на Владимир Владов за предварителната подготовка и кореспонденцията с Казбек Валиев; на Марин Мичинов за споделената работа по маршрута за изкачване; на Никола Леваков за кофлаците, с които се качих; на Николай Петков за информацията по маршрута, на д-р Любомир Младенов (НСА) за консултациите относно медицинското осигуряване; на Дойчин Боянов за предоставената екипировка и геловете; на Людмил Прекрутов и всички приятели от Националния природонаучен музей при БАН!

Боян Петров