DSC08130

Върховете на Тангра планина

Отчет на проект „Върховете на Тангра планина“

Втора част 2016/2017 г.

Проектът „Върховете на тангра планина“ започва през XXIII-та Българска Антарктическа експедиция от сезон 2014 и 2015 г., когато биват изкачени върховете Голям иглен връх и връх София, както и второ изкачване на вр. Лясковец от главното било на планината и редица по-ниски върхове и главни коти в периферията на Тангра планина. Проектът включва, освен първи изкачвания на върхове в планината, също и запис на характерни точки от планинския релеф с DGPS за увеличаване на базата данни от геодезическа информация на о. Ливингстън.

Успешно проведената екседиция и събраните и анализирани данни от терен (изложени в отчет от 2015 г.) поставиха редица хипотези свързани с главното планинско било в неговият Централен и Югозападен дял на планината, което наложи продължаването на проекта в състава на XXV-та Българска антарктическа експедиция.

Основни задачи във втората чст на проекта

  • Изкачване на неизкачвания до момента връх Св. Борис, който е с вероятност да е по-висок от първенеца Фризланд.
  • Прокарване на нов маршрут към Фризланд и главното било в неговия Централен дял.
  • Измерване на връх Фризланд и съпоставяне на получените данни с тези от експедициите от 2003 год. (Австралийско–Чилийска) и експедициите от 2004 и 2014 год. (Български), както и повторното изкачване и измерване на вр. Лясковец, поради хипотезата за изменение на фирново ледените шапки на върховете.
  • Първо изкачване на връх Симеон, който е главен връх в Югозападния дял на планината по самостоятелен маршрут през вр. Академия.
  • Събиране на видео материал за изработването на филм за работата на екипа в планината Тангра.
  • Частично заснемане с дрон на част от брега в Южния залив на о. Ливингстън и района на база „Св. Климент Охридски“и изготвянето на модели на релефа в 3D.

Участници в реализацията на „Етап II”  от 2016/ 2017 год.

Ръководител на XXV-та Антарктическа експедиция

Проф. Христо Пимпирев

Основен екип

  • гл.ас. Дойчин Боянов, доктор – алпинист
  • инж. Николай Петков, доктор – алпинист
  • Неделчо Хазърбасанов – кино оператор

Помощен екип:

  • инж. Йордан Йорданов – достъп с моторни шейни (командир на база „Св. Климент Охридски“)
  • Роман Едуард – достъп с моторни шейни и навигация

 

Хронология на „Етап II” от проекта „Врховете на тангра планина“ 2016/17 г.

18.12.2016 – Полет със самолет „Херкулес“ на бразилската армия до о. Кинг Джордж, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.

19.12.2016 – Пристигане в Южния залив на о. Ливингстън с кораба „Sarmiento de Gamboa” на испанската армада. Акостиране на брега пред българската база „Св. Климент Охридски““.

21.12. 2016 – Достигане до лагер „Академия“ на ледника Хънтрес с две моторни шейни управлявани от Й. Йорданов и Р. Едуард. Д. Боянов, Н.Петков и Н. Хазърбасанов остават на терен да изградят лагер и прекарат нощта в палатка  с намерение на следното утро за изкачване в планината.

22.12.2016 – Петков и Боянов изкачват вр. Фризланд по нов маршрут през северния гребен отвеждащ на главното било западно от вр. Пресиян (1450 м). Хазърбасанов остава в лагер „Академия“. След измерване на връхната точка на Фризланд, продължават в западна посока към вр. Св. Борис, който достигат с траверс по билото на планината и преминаване през дълбоката седловина, която свързва Фризланд и вр. Св.Борис. Измерване на вр. Св. Борис с DGPS и продължаване на траверса в юго-западна посока през високото планинско рамо до ненаименована кота, от която започва дълбока седловина към вр. Симеон. Следва връщане по същия маршрут до лагер „Академия“. Същата вечер достигат до базата посредством моторните шейни управлявани от Йорданов и Едуард.

23/ 27.12.2016 – Извършване на поредица от фотограметрични сесии с дрон от Д. Боянов в района на база „Св. Климент Охридски“ и снемане на нови точки с DGPS от Н. Петковр. Хазърбасанов инсталира камера на котите „Крумов камък“ и „Пико Напие“ с цел заснемане на планината в продължението на денонощие.

28.12.2016 – Достигане на лагер „Академия“ с две моторни шейни. Боянов, Петков и Хазърбасанов се отправят към вр. Лясковец по маршрута от 2014 г. Цел е достигане и измерване на вр. Лясковец, както и опит за достигане на вр. Левски в източна посока по главното било. В условия на постоянно изменящо се време и честа липса на видимост групата достига вр. Лясковец. Следва измерване на върха с DGPS и едночасово изчакване за подобряване на видимостта с цел продължаване на траверса в източна посока към вр. Левски. След като условията не се подобряват, групата напуска вр. Лясковец по обратния път. Хазърбасанов заснема видео материал от изкачването. При достигането на лагер „Академия“ се извършва поредица от полети с дрон за заснемане на релефа и района на лагера. От базата пристигат две моторни шейни извикани по радиостанция  и всички се прибират в „ Св. Климент Охридски“.

02.01.2017 – Проучвателно излизане до връх Напие с цел избор на безопасен път към вр. Симеон. Заснемане на ледника Хънтрес с дрон и планината Тангра.

10.01.2017 – От няколко дни метеорологичната обстановка не позволява излизане в планината Тангра. Петков и Боянов се отправят със ски в посока Орфееви порти с цел заснемане на западното ребро на Тангра към главното било и избор на път през вр. Академия. Втора цел е изкачването на вр. Бърдик. След едночасово изчакване на Орфееви порти и в състоянието на гъста мъгла двамата се отказват от намеренията си и се връщат обратно в база „Св. Климент Охридски“ по следа от GPS.

15.01.2017 – След продължителен период с липса на видимост се появява прозорец от разкъсване на облачността. Петков, Боянов и Хазърбасанов с две моторни шейни управлявани от Йорданов и Едуард достигат превала Несебър, където депозират една шейна тип „пулка“ и три комплекта ски. От превал Несебър, през ледника Хънтрес тримата достигат западното ребро към вр. Академия. В условията на чести заоблачавания и редки пориви на вятър, тримата достигат вр. Академия след преодоляването на три ледени гъби и остър заледен гребен. Измерване на височината на вр. Академия с два ръчни GPS-a, след калибриране. Продължаване по западното рамо към главното било на планината, което достигат след преодоляването на серия от ледени цепнатини и ледено-фирнови гъби. От главното било продължават траверса към дълбокото и широко седло под вр. Симеон, където попадат в гъста облачност с редки разкъсвания и подобрения на видимостта. След достигане на вр. Симеон в условията на гъста облачност и установяването на най-високото място след поредица от ледено-фирнови гъби тримата поемат по обратния път. Междувременно вятъра се усилва до ураганен, а видимостта до 2-3 метра. Това осуетява запис на височината с DGPS. Същата е снета с двата ръчни уреда на Петков и Боянов.

От достигането на вр. Симеон и през времето на слизането от него групата е в постоянна връзка, чрез радиостанция с база „Св. Климент Охридски“. Движението по обратния път се извършва по запис на следа от ръчните GPS-и и корекция в следването на поставените трасьори по маршрута, които в по-голямата си част са издухани от силния вятър. След достигането на острия гребен над ледника Хънтрес, тримата се скриват в ледникова пукнатина, която разширяват с копаене до снежна ниша, поради необходимост от кратък отдих на завет. За времето на престой от 4 часа успяват да заредят ръчните GPS-и чрез енергийната банка, която носят и да стопят лед за течности с газово котлонче. С базата се установява ред за връзка на всеки час. В 5:00 часа (16.01.2017 г.) информираме базата, че поемаме към превал Несебър и уговорка за нова връзка един час преди достигането на Несебър. От базата заявяват готовност за нашето прибиране с моторни шейни. След трудно слизане и пресичане на ледника около 7:00 часа в контакт с базата уговаряме среща след час на превал Несебър. От базата тръгват Йорданов и Едуард. В 8:00 достигаме превал Несебър и депото с багаж. Йорданов ни съобщава, че с Едуард са претърпяли авария с шейните и очакват съдействие от испанската база „Хуан Карлос II” с техни моторни шейни. След двучасово изчакване на превал Несебър групата е прибрана успешно в база „Св. Климент Охридски“ от Йорданов и две испански шейни управлявани от испанските колеги Давид, Аркай, Илу и Иняки.

18.01.2017 – Петков, Боянов и Хазърбасанов напускат о. Ливингстън с кораба „Sarmiento de Gamboa” в посока о. Кинг Джордж за полет до Пунта Аренас, Чили.

Резултати от направените изкачвания

На картата отдолу са показани следите и характерни точки от направените изкачвания и излизания в планината Тангра по време на двата етапа на проекта.

Основните цели на проекта са изпълнени. Сега планината е проучена във всичките и части, изкачени са най-високите и основните върхове от билото. Можем вече да направим детайлно описание на планината. За нас е важно, че това е дело почти изцяло на България, и в частност ще се свързва и с нашите имена. Ще публикуваме подробен отчет, който ще е достъпен в Интернет и всеки ще може да го ползва. Това вече е част от историята на овладяване на този девствен до скоро планинаски амсив.

На базата на резултатите ще бъдат изготвени препоръки за корекции в текущата карта на остров Ливингстън и планината Тангра.

 

Резултати от извършените измервания

Анализ на резултатите и съпоставка с данни от предишни експедиции

Тук е предоставен кратък анализ на данните. Обстоен анализ предстои да бъде направен, и ще бъде публикуван в Интернет за ползване от всеки заинтересуван.

Сравнение височините върховете на Фризланд и Свети Борис

От измерването на Фризланд имаме 13:45 мин запис с двучестотния уред TOPCON, успоредно с което 51 часа втори уред на реперната точка в базата. От измерването на вр. Св. Борис разполагаме със запис от 36:15 мин. Данните обработи Георги Михайлов, който ги определи на „идеални“, и определи височини:

Фризланд: 1713.627 м (елипсоид) , 1692.987 (EGM96), 1693.371 (EGM2008)

Свети Борис: 1719.728 м (елипсоид), 1699.091 (EGM96) , 1699.466 (EGM2008)

Разлика: 6.10 м

Данните засякохме след завръщането в България с различни онлайн услуги, като ето резултатите от услугата на Trimble RTX (при тези анализи не са използвани данните от втория уред, разположен в базата, т.е. използвани са множество записващи станции в района на Антарктида и Южна Америка):

Фризланд: 1713.370 м (елипсоид), 1692.730 (EGM96), 1693.114 (EGM2008)

Свети Борис: 1719.771 м (елипсоид), 1699.134 (EGM96), 1699.509 (EGM2008)

Разлика: 6.4 м

Извод: Най-висок връх на планината Тангра и на о. Ливингстън трябва да се счита вр. Св. Борис, 1699 м. Вр. Фризланд остава втори по височина, 1693 м.

Сравнение на измерените височини на вр. Фризланд през 2003 и 2016 г.

Методологията и точността на измерването което правим ние считаме за достатъчно надеждни. Имаме данни, че уредите и методологията използвана при измерването на Демян Гилдея и компания през 2003 г. са същите или подобни, а в състава е имало професионален GIS инженер. Ето информация от първа ръка за това, което са направили тогава. Те измерват височината на Фризланд на 1700.20 м. като използват онлайн услугата AUSPOS.

По описанието на върха от изкачването им, считаме че сме измервали една и съща точка.

Извод: Установяваме разлика от ок. 7 м понижение на височина та през последните 13 години.

Коментар относно причините за понижението. За нас не е изненада, че това е станало, и то има връзка с глобалното затопляне. По предварителни данни с испанските колеги, които работят в момента по проект за измерване на дебелините на ледниците на острова, те отчитат за последните 10 години намаляване на дбелината с ок. 4-5 метра. Така че „захарната глазура“ на върховете, която можем да приемем дори за по-чувствителна на климатични промени, е нормално да е намаляла. Нямаме данни за това колко е дебела тази „глазура“. Надяваме се бъдещите ни последователи да разполагат с уреди за подобно измерване.

Сравнение на измерените височини на вр. Лясковец през 2014 и 2015 г.

През 2014 г.: 1470.003 (EGM2008)

През 2016 г.: 1470.014 (EGM2008)Извод: През последните 2 години няма съществено изменение на ледената шапка на вр. Лясковец.

Представяне на реферирани 3D модели на района на база „Св. Климент Охридски“

В тaзи публикация има линкове към модели, които предстои да бъдат уточнявани и реферирани.

Галерия

Измерването на вр. Фризланд, на заден план в далечината се вижда Големият Иглен връх (който изкачихме 2015 г.):

Измерването на Свети Борис, на заден план: вляво Фризланд, далече вдясно Големия иглен връх:

Изготвили отчета: Дойчин Боянов, Николай Петков

София, Февруари 2017 г.