Аляска 2004 г. - Клуб Вертикален Свят

Информация за самостоятелно изкачване на Маккинли (6194 m)

Боян П. Петров (СК Вертикален свят)

Връх Маккинли (McKinley) (6194 m) е най-високият връх в Северна Америка. Намира се в САЩ, щата Аляска и е най-високата точка на хребета Аляска. Местното му индианско име е Денали (Denali, “Високия”). Това е и името, с което върхът е известен на всички американски алпинисти. В световната класация на върховете по височина, Денали е 38-ми подред (след Чимборасо (6310 m) в Еквадор). За отбелязване е, че ако гигантът Еверест стърчи над Тибетското плато с около 3500 m, Денали се извисява цели 6 km над околната тундра. Това го превръща във върха с най-висока относителна денивелация на Земята!

Маккинли е изкачен за първи път едва през 1913 г. Първото българско изкачване осъществяват 8 алпинисти от клуб “Планинец” (Николай Петков, Иван Масларов, Мариана Масларова, Кирил Тафраджийски, Валери Паунов, Мариян Вълчев, Красимир Георгиев и Иван Луканов) през 1988 г. През 1990 г. Красимир Стоянов прави първото българско спускане със ски от върха, като след лагера на 5250 m (по West Buttress) пътя му преминава през кулоар встрани от пътя на Меснер. До 2004 г., всички изкачвания на българи по Денали стават по традиционния маршрут- West Buttress.

Към връхната точка има прокарани над 40 маршрута (с поне 24 варианта), от които най-популярен е един – West Buttress (Западния ръб). По него се изкачват над 85% от желаещите да изкачат върха. Интересът към върха е огромен и непрекъснато нараства поради факта, че върхът е част от престижната колекция на континенталните първенци (Seven Summits Collection), към изкачването, на които се стремят алпинисти от цял свят. По справка на парковата администрация (към 09.07.2004), през тази година са направени заявки от 1282 алпинисти, от които 630 са изкачили върха (53% успеваемост).

За изкачването и слизането от върха на групи алпинисти, предвождани от гидове, са необходими 17-22 дни. В зависимост от условията и подготовката, малки групи или соло алпинисти обикновено изкачват върха за 6 до 12 дни.

Местоположение

Хребетът Аляска се простира меридионално в централните южни части на щата между двата най-големи града Anchorage и Fairbanks. Дължината му е около 1000 km, средната ширина около 100 km. Най-високият връх е Денали (6194 m; 20 320 feet), следващият е St. Elias (5732 m; 18 808 feet) и Foraker (5303 m; 17400 feet).

Кратка история

През 1867 г. Русия предлага на САЩ да им продаде Аляска на цена 7.2 млн долара. Сред бурни дебати в американския конгрес, покупката е одобрена и сделката е сключена официално. По това време картата на Аляска е представлявала сравнително добре картирано крайбрежие и огромни бели площи в централните части (1519000 km2; 54 716 km брегова ивица). Продавайки Аляска, руснаците дори не са знаели какво точно има във вътрешността на тези земи. Само за няколко години американците почти избиват платената висока цена, добивайки кожи, риба и други суровини от морето. Малко по-късно в реките се откриват залежи от жълтия метал и започват вълни от емигранти – златната треска обладава мозъка на жадните трапери. Десетки хиляди пристигат с кораби и започват да усвояват вътрешността на безкрайната тайга. Започва строежът на железните пътища, възникват нови селища, полагат се основите на инфраструктурното развитие. Минават още малко години, бликва нефт, излизат други изкопаеми. Русия може само горчиво да съжалява за “подаръка”.

Повече… http://www.kpbsd.k12.ak.us/; www.state.ak.us; www.alaska.com

Достъп

До Anchorage се стига с полет от някое от американските летища (New York, Minneapolis, Seattle и други), Канада или от Азия (напр. Магадан, Токио). Летят главно американски авиокомпании, най-често в сътрудничество с Alaska Airlines / Horizon Air (www.alaskaair.com).

Американска виза

Това също е трудна част от пътуването ;-)) Ако не знаете английски трябва да представите набор от убедителни документи, с които да докажете целта на пътуването. В недалечното минало български алпинисти заминават да изкачват Денали, но и до ден днешен “го изкачват”…Преценката на служителят от американското посолство, който ви интервюира е решаваща. Колкото по-свободно и убедително се държите по време на интервюто, толкова по-големи са шансовете ви.

В страницата на консулството (http://www.usembassy.bg//consular) има електронни бланки на формулярите DS 156 и DS 157. Попълването им on-line ви осигурява бар-код, с който в деня на интервюто ставате един от първите, които влизат. Обърнете внимание на снимките, които представяте във формулярите. В страницата на консулството има отделна секция с изисквания към снимките. Въпреки, че пише, че се изисква снимка в ляв полуанфас, такава не ми поискаха. Пръстовите отпечатъци са задължителни, не боли.. J Ето и примерен списък на документите, които трябва да представите в посолството по време на интервюто:

1. Попълнени визови формуляри	Задължително
2. Банковата бележка за платена визова такса	Задължително
3. Писмото-отговор от Denali Ranger Station	Задължително
4. Покана от Американски клуб, организация или приятел	Желателно
5. Писмо от ФБАК, доказващо клубното ви членство и цел на изкачването	Важно
6. Командировъчна заповед от вашия работодател или служебна бележка/уверение от ВУЗ	Важно
7. Писмо от спонсора (ако има)	Желателно
8. Брачно свидетелство (ако вече сте се бракували J )	Задължително
9. Акт за раждане на дете	Задължително
10. Резервация за полет до Анкоридж (www.checkmytrip.com) и авиокомпанията в Талкитна, с която ще летите към ледника	Желателно
11. Резервация за хотели в Анкоридж, евентуално Талкитна	Желателно
12. Стар задграничен паспорт (ако имате такъв с много печати J )	Желателно

Anchorage

Anchorage e най-големият град в Аляска (столицата е Juneau). Той е икономически център на щата и населението му е най-голямо. В града се намира международното летище, което свързва Аляска с Канада, САЩ, Азия (Токио, Магадан) и останалия свят. Има и няколко по-малки летища и езера, от които излитат малки частни самолети и хидроплани. Територията, върху която се простира града, е доста обширна и достигането, на който и да е обект в града, без да имаш собствен автомобил, е дълга одисея. Градският транспорт е редовен и сравнително евтин (1.2$ билет, около 3-5$ карта за деня), но линиите въобще не покриват всички булеварди и улици. Наемането на колело не е евтино удоволствие (15$ за 3 ч или 29$ за денонощие), но пък е единственият шанс да се движиш самостоятелно по улиците и парковете.

Anchorage като цяло не е китен нито много зелен град, въпреки равно подстриганите ливадки пред къщите и обществените сгради. Няколкото градски парка са добре поддържани и в тях се намират няколкостотин километра велосипедни алеи. Заслужава си да посетите крайбрежната алея, парка на земетресенията, музея на авиацията, етнографската сбирка, ботаническата и зоологическата градини. Ако имате повече дни и свободни средства може да се разходите и до някоя от двете изкуствени катерачни стени. Фирми на катерачи дори предлагат обучение по ледена техника на леден език на около час път от града. В повечето големи магазини има безплатни вестници, в които се анонсират почти всички интересни събития, които се случват в града и околностите. На определени туристически места има и по-подробни гидовници от рода на “Alaska Activities Guide”, които са доста подробни справочници за атракциите, природния свят, възможностите за риболов, парковете, посетителските центрове и въобще за всичко, което може да представлява интерес за туристите дошли в Аляска.

Настаняване в Anchorage

Скъпи хотели в Anchorage има в изобилие. Повечето се намират в централните части, но има и такива, които са разположени на брега на някое езеро или океана в близост до центъра. Цените са високи в унисон със стандарта на целия щат. Хостели също има не малко, но през летния сезон свободни места се намират трудно, защото в тях преспиват не само туристи, но и живеят стотици сезонни работници от най-различни националности. При нормално стечение на обстоятелствата, в Anchorage ще ви се наложат 3 нощувки (две на пристигане и една на заминаване).

Цените започват от 18$/вечер за легло в обща стая. Най-евтините стаи с две легла са около 25$ на легло. Някои хостели предлагат и спане на палатка в двора (5$ на палатка) с право на ползване на тоалетна и баня. За избор на хотел погледнете в www.travel.hotels-and-discounts.com/hotels или www.alaskatravel.com/anchorage/hotels.html.

Препоръчвам задължително да си направите on-line предварителна резервация, за да сте сигурни, че ще има къде да преспите. Не се доверявайте на по-стари гидовници, защото се оказа, че много хотели и хостели вече не съществуват на посочените адреси. Много от хотелите предлагат посрещане/изпращане от летището (airport pick-up) срещу около 5$/човек, като тази услуга се заявява предварително заедно с резервацията за датите на пристигане и заминаването. Не винаги в цената на евтините хотели влиза закуската (continental breakfast), която така или иначе не е особено изобилна.

Интернет достъп, услуги и телефон

Въпреки, че САЩ се славят с висока степен на компютаризация, интернет клубовете и кафенета в Аляска не са толкова чести. В Anchorage интернет достъпът е възможен от хотела, но в по-евтините хостели за тази услуга се плаща допълнително около 1$/45 мин. В Талкитна ситуацията е по-различна. В центъра на селото цените за публичен достъп са от 3$ за 10 мин до 5$ за 15 мин. Най-евтин е интернета в Тalkeetna Public Library- 5$/30 мин. Намира се на главния път (Talkeetna Spur Road) на 10 мин пеша от центъра в посока Anchorage. Там има 4 компютъра и ако няма чакащи може да пишете и повече от 1 час. След изтичането на първия ½ час просто въвеждате същата парола, която ви е дала библиотекарката и продължавате. Тя си има други грижи и обикновено не забелязва, че сте писали повече отколкото сте заплатили ;-)). Ако сте много нетърпелив да видите/прехвърлите дигиталните си снимки, в Талкитна това удоволствие ще ви струва 15$.

Градските телефонни разговори в Anchorage са безплатни с изключение на тези от летището! В Талкитна и областта са около 0.5$/5 мин. За разговори с България и света по-добре си купете предплатена карта (prepaid phone card), чийто номинал (10$, 15$, 25$, 30$ и т.н.) определя цената на минута. Мобилните телефони са по стандарта на нашите мобифони, разговорите са относително скъпи, а покритието е незадоволително според европейските стандарти. По главните магистрали има големи участъци, където сигнала прекъсва, а често дори изчезва! Роумингът е по цени определени от компанията доставчик.

В планината има покритие, заради близостта на мощна клетка и отворения пейзаж. В лагерите може да видите разхождащи се американци, които говорят по телефоните си с часове. В Талкитна (или чрез самолетната компания) може да си наемете сателитен телефон. Радиостанциите (3-5W) са почти задължителни за големи групи. За изкачвания от юг се използва честотата на канал 19 за граждански цели (27 185 MHz), от север канал 7 (27 035 MHz). Тези честоти се прослушват постоянно от рейнджърските лагери и пилотите на самолети обслужващи района.

Карти и гидовници

Карти на парка “ДЕНАЛИ” могат да се закупят в Anchorage от двата алпийски магазина REI и Alaska Mountaineering & Hiking (AMH) на цени от 10 до 25$. Най-богат избор на карти във всякакъв мащаб и размери има в Talkeetna Ranger Station. В цената на climbing permit-а влиза и не лоша карта, която е напълно достатъчна, ако не държите да знаете името на всяко връхче и поточе в парка. Всички местни катерачни и туристически гидовници могат да се купят от Талкитна, така че не бързайте да се снабдите с тях още в Anchorage, защото изборът на литература за Аляска е по-богат в селото. Alaska State Map на Rand McNally (3.95$) е най-добрата, ако искате да видите какво представлява целия щат. Закупува се от магазините за сувенири и подаръци (gift shops) в Талкитна или по бензиностанциите и в по-големите супермаркети (напр. CARRS).

Talkeetna

Талкитна е изходният пункт за изкачване на Маккинли. Това е сравнително малко село(>300 жители), което се намира южно от хребета Аляска на около 185 km северно от Anchorage, на 110 m н.м.в. Достигането до Талкитна става с маршрутка (shuttle bus) или с влак. Цената на маршрутката в двете посоки е около 100$. Взимат вас и другите катерачи направили заявка за този ден от хотела и ви откарват до мястото където искате да отседнете в Талкитна. Влакът (www.akrr.com) е доста по-атрактивен превоз, но цената му е 78$ в едната посока (63$ извън сезона) и не ви взима от хотела ;-)). Ако имате повече време, може да се предвижите и на автостоп, което не е рядкост в Аляска.

В селото има една главна улица (Main Street), която е асфалтирана, а останалите няколко пресечки (A, B, C Street) са покрити с дребен чакъл с цел да се запази автентичния изглед на селището. По главната улица и около нея са разположени няколкото кръчми, хранителни и смесени магазини, поща, ж.п гара, много магазини за подаръци и местни сувенири, офиси на туристически фирми предлагащи полети или плаване с лодка по реката. Има и два (аз видях само един?) малки, относително скъпи алпийски магазина със скромна наличност на екипировка. На различни места има 3 къмпинга (около 10$/нощ), 1 хостел (dormitory, 20$), няколко градски хотела (bed and breakfast establishment, 30$), крайпътни ханове и мотели (Alaska roadhouse), както и кемпър парк. Най-евтиният вариант е да си опънете палатката на ливадата зад хангарите на летището. Ако ви попитат нещо, е достатъчно да кажете, че чакате някого да дойде или самолета ви да излети. Вода се взима от чешмите около хангарите, тоалетната е в горичката зад хеликоптерната площадка.

Карта на селото и информация за разположението и телефоните на всички места за нощувка и другите забележителности може да намерите в селския вестник “Talkeetna Times”, който може да си вземете for free от почти всеки магазин или кръчма. Посетете местния историко-етнографски музей (Historical Society Museum, 3$), където в една от залите ще видите 3 х 3 m релефен макет на Денали с височините, популярните маршрути, много исторически факти, няколко витрини с манекени и екипировка от началото на века както и други интересни алпийски инвентари. Поне веднъж седмично, около 13 ч, доброволец от рейнджърската станция изнася безплатна лекция за историята и маршрутите на Денали. В селската библиотека има достатъчно книги и албуми за четене и разглеждане, така че мястото е много приятно за прекарване на част от дните в изчакване на подходящо време или фиксирана дата за полет. До летището се намира и алпийското гробище-мемориал, където ще видите изписани имената на жертвите, загинали по време на изкачвания в хребета Аляска.

Цените на хранителните стоки са малко по-високи от тези в Anchorage, но пребиваването в Талкитна като цяло е по-евтино, така че ако имате време да чакате до датата на полета ви, по-добре стойте в Талкитна. Природата наоколо е типична за географската ширина, на която се намирате- 62-рия паралел. Краят на главната улица опира в пясъчен плаж до река Chulitna и през топлите дни спокойно може да се печете и къпете. Селото на практика се намира насред тайгата, която в околностите не представлява непроходима иглолистна гора и разходки наоколо са възможно най-добрия начин да се почувствате местната природа.

Climbing permit (Разрешително за изкачване)

Таксата за върха (climbing permit) за сезон 2004 струваше 150 USD. Заявката за изкачване се изпраща най-малко 60 дни преди датата, определена за влизане в парка. Бланката за изкачване се сваля от страницата на парка “ДЕНАЛИ” (http://www.nps.gov/dena), попълва се и се изпраща на факса на рейнджърската станция в Талкитна (++1 907 733 1465). В заявката задължително се посочват името на експедицията, ръководителя и участниците, адрес за контакт с ръководителя, маршрута за изкачване, датата за влизане (точно) и излизане (приблизително) от парка, височинен и общ алпийски опит. Задължително се заплаща (само чрез кредитна карта или паричен запис!) невъзвръщаема такса от 25 USD на участник, която е част от индивидуалната такса за изкачване (150 USD). Декларирате, че ще се запознаете с брошурата “Mountaineering: Denali National Park and Preserve”, която е достъпна on line или в заявката посочвате да ви я изпратят на един от посочените осем езика. Ако сте сам, допълнително се попълва Supplemental Solo Form, в която се описва защо искате да катерите сам, типа, модела и цвета на палатката, якето, полара, обувките, радиостанциите, примуса, списък на лекарствата, детайли за алпийския опит и адрес на приятел в случай на нещастен случай. Няколко дни след изпращането по факса получавате (по ел. поща) потвърждение, че заявката ви е приета. Всяка експедиция може да добави още един нов участник до 30 дни преди влизането в парка. Имената на участниците също могат да бъдат променяни, стига броят им да е постоянен.

Поради лавинообразно нарастващия интерес за изкачване на Денали, таксата за изкачване на върха се очаква да се увеличи на 200 USD за сезон 2005. Освен за административни цели, приходите от таксите се използват за поддръжка на рейнджърските височинни лагери и предлаганите от тях услуги, строежа на паркова инфраструктура и поддържане на чиста околна среда. Пермитът не покрива разходите за спасителна акция и последваща хоспитализация!

Регистрация

Регистрацията при влизане (Check In) и излизане (Check Out) от парка са задължителни! Това става в рейнджърската станция в Талкитна (Talkeetna Ranger Station) всеки ден от седмицата от 8 до 19 ч.

По време на регистрацията при влизане се потвърждават записаните в заявката за изкачване членове на експедицията и другите посочени факти, рейнждър ви изнася ½ ч powerpoint презентация на маршрута, опасностите, правила за поведение в парка и начина за използване на радиостанциите и СМС. Последното означава Clean Mountain Can и представлява около 8 литрово цилиндрично пластмасово бидонче, което се връчва на всяка група изкачваща West Buttress маршрута. Служи за сране в Лагер 2 (5250m), така че мястото да остане чисто. Капачката се затваря добре, бидонът не мирише, има неопренов ринг за комфортно сядане и се носи през цялото време от базовия лагер на ледника Кахилтна до Лагер 2 и обратно до Талкитна. След приключване на експедицията НЕ се представя пред рейнджърите, но те следят за използването му и по-добре не правете опити да се изхождате на диво в цепките! Освен тях ви се връчват и биоразградими найлонови торби за сране по маршрута. След използването им те се хвърлят в дълбоки ледени цепки. Дават ви се и големи номерирани сини чували за боклуци. Задължително получавате и стикери с името на експедицията, датата на влизане и излизане, които се залепят на бамбуковите колчета, които маркират местата на скритите от вас в ледника хранителни запаси и други багажи. Стикерите ориентират райнджърите кога могат да извадят и изнесат от парка забравените багажи и храни.

Регистрацията при напускане на парка (Check Out) става след връщането ви в Талкитна. Ръководителят декларира до къде и кога е стигнал всеки един от участниците, какви проблеми е имала експедицията и алпинистите, указват се места и необичайни събития забелязани от вас. При поискване получавате и официално удостоверение за изкачване на върха.

Регистрационните формалности са много полезни, защото създадената база данни за изкачванията в парка отразява всички направени опити, успехи и несполуки, смъртни случаи, промени в състоянието на околната среда, конфигурацията на пътеките и маршрутите и още полезна информация, по-голямата част от която е достъпна онлайн в страницата на парка (http://www.nps.gov/dena).

Подходящи периоди за изкачване

Най-подходящ период за изкачване на Денали е късната пролет- от средата на май до началото на юли. В началото на сезона времето е доста студено във височина (-20˚÷ -35˚С), често променливо, но ледникът Кахилтна е плътно покрит със сняг и пресичането му е възможно по всяко време на деня. С напредването на пролетта и настъпването на лятото, температурите се повишават, почти няма екстремно ниски температури и от гледна точка на комфорта за изкачване по-късно е по-добре. От друга страна, високите дневни температури предизвикват бързо снеготопене и ледника Кахилтна, по който се подхожда към върха започва да се топи много бързо. Отварят се страхотно големи цепки, на много места стават видими пропаданията от по-дълбоки, скрити цепнатини и пресичането на ледника се превръща в бавна и опасна част от изкачването. В зависимост от годината и зимата, снегът може да е повече или по-малко, но като цяло ледникът е доста нацепен и нехомогенен, особено в по-долните си части.

През юни и юли времето е относително стабилно, с по-дълги периоди на хубаво време, бурите не са по-дълги от 3-4 дни и снеговалежите не са толкова обилни. Силните бури в района се зараждат над Алеутския хребет, откъдето биват “избутвани” към вътрешността на Аляска, вместо по крайбрежието на Тихия океан. Индикатор за идването на лошо време е повишаването на температурите през нощта. Следва концентриране на перести облаци, което вече означава, че до 24 ч се очаква буря. Ветровете са ураганни и често надвишават 160 km/h! Това е причината за задължителното изграждане на защитни стени около палатките, доброто им укрепване и окопаване, особено в лагерите над 4000 m! Изградените иглута не са атракция за туристите, а реален подслон за 2-4 души в период на силна буря. Продължителността на бурите е средно 3-4 дни и се препоръчва слизане в по-долните лагери още при забелязване на симптоми на приближаващ фронт!

Денали се намира само на 290 km южно от полярния кръг. През зимните месеци снежната покривка е много висока и заедно с изключително ниските температури (-30˚÷ -45˚С), превръщат върха в един от най-трудните за изкачване върхове в света през този период. От хилядите регистрирани изкачвания, единици са тези през зимата и повечето от тях са концентрирани в средата на март.

Едно от предимствата за наличието на рейнджърски пост в лагера на 4330 m (The Basin Camp) е възможността да гледаш прогнозата за следващите дни написана на клипборд. Тя се основава на общата прогноза за района на хребета, допълнена с опита на рейнджърите за локалните особености на времето около върха. Естествено с прогнозите нищо не е сигурно, така че колкото по-бързо се катерите и слизате, толкова по-големи са шансовете ви за краен успех и хубава гледка от върха!

Полет до базовия лагер на ледника Kahiltna

Това е едно от най-забележителните преживявания, което ще преживеете докато сте в Аляска. Летището в Талкитна се намира на 3 мин пеша от центъра на селото и предвид трафика на малки самолети и хеликоптери е едно от най-оживените, които съм виждал. На практика в часовете между 9АМ до 18РМ, самолет излита или каца средно на всеки 2 мин! Главната писта е само една и по нея се каца и излита в двете посоки. Пет дни живях до летището и така и не разбрах, как се управляват полетите, след като няма контролна кула и почти винаги има опашка от излитащи и кацащи самолети.

По-голямата част от полетите се осъществяват от компаниите, които предлагат полет до или около Маккинли. Останалите самолети и хеликоптери са собственост на местни жители, за които хвърчилките явно са единствения начин да стигнат до вилата си или друга собственост, която се намира някъде в тайгата. Авиопаркът е доста богат и разноообразен и оставя впечатлението, че в селото има повече летателни средства отколкото автомобили.

При избора на самолетна компания трябва да се отчита не само цената на полета. В повечето случаи цените са доста близки (средно 310$ в двете посоки), но някои компании включват различни екстри, които не винаги са обявени явно. Така например местната Talkeetna Air Taxi (www.talkeetnaair.com/ ) предлага безплатно настаняване в голяма обща стая над самолетния хангар, където може да преспите в деня преди полета и няколко след прибирането ви. Най-голямата компания, К2 Aviation също предлага тази услуга, но срещу скромно заплащане. От Hudson Air (www.hudsonair.com/ ) ви предлагат зелена ливада зад хангара им. Настаняването в хангар или близка постройка е въпрос на договаряне с управителя на компанията, така че ако сте група задължително си поговорете с него. Във всички случаи, спането на/около летището е най-евтиният вариант за нощувка в Талкитна.

В зависимост кога сте се регистрирали в рейнджърската станция и метеорологичните условия може да летите до ледника почти по всяко време на деня. Ако летите сутринта ще имате повече време за почивка в базовия лагер, защото така или иначе първата част от ходенето по ледника нагоре става през нощта. Самолетите, които могат да кацат на ледника обикновено събират 3-ма катерачи, багажа и пилота. Има и по-големи, които носят шестима плюс багажа. Ако няма други клиенти, самолета тръгва направо към страничния ледник под Мt. Hunter (4427 m), където се намира т.нар. базов лагер. Аз извадих късмет, защото летях с клиенти, които си бяха платили за пълна обиколка около върха (Summit Tour; Denali Grand Tour), така че разгледах Денали от всички страни! Директният полет е около 1 ч, като се изминават около 80 km от Талкитна на север.

Кацането на ледника (Glacier Landing) е екстра, която струва около 50-60$ за клиенти и е част от полетния пакет за алпинистите. Приземяването по ледника изисква доста умения и само опитни пилоти могат да се справят. Условията не винаги са благоприятни – през деня ледникът “омеква” и при кацане самолетът потъва повече. Рано сутринта или привечер повърхностният пласт е твърд и кацането е по-твърдо. Мъглите или ниската облачност са чести явления, но пилоти с богат опит успяват да кацнат дори и при тежки условия. Ледникът е наклонен и при приземяване се каца срещу наклона.

Базовият лагер (летището) е на височина около 2200 m и там се намира сезонен рейнджърски пост, където задължително трябва да се обадите и регистрирате. В документа, който ви дават от самолетната компания (Base Camp Registration Card) освен датите за начало и край на експедицията е посочено и заявеното/платеното от вас количество white gas, което ви се връчва от рейнджъра. След кацане обикновено си избирате място и опъвате палатка, където ще си почивате докато дойде нощта, температурите паднат и ледникът стане по-безопасен за ходене. Във всички гидовници се препоръчва в района на ВС да заровите храна за 2-3 дни в случай на лошо време и невъзможност да кацне самолет.

Когато се върнете от изкачването пак се обаждате на рейнджърите, които се свързват с вашата компания и поръчват кога да дойде самолета. След 4-7.07 рейнджърския пост се вдига, но в една от постоянните палатки оставят радиостанция, акумулатор и инструкция, така че сам да си извикате самолет. Не рядко се случва да ви прибере самолет от друга компания.

Храна

Според щатските закони е забранено внасянето на неконсервирана храна, месо, плодове, зеленчуци, всякакви ядки и семена. По принцип е възможно да внесете парче луканка, сушеница или пакет български ядки, но при опит за по-големи количества митничарите ще ви усетят.

Храната за изкачването се закупува от Anchorage. От алпийските магазини REI или AMH се купува лиофилизирана храна в плик (Backpacker’s Pantry или друго), в който се налива гореща вода и след 10 мин се получава доста вкусна и хранителна каша. Цената на пакет от тази вкуснотия е между 4.5$ до 8-9$ в зависимост от големината на порцията и наличието на месо (вегетарианските са по-евтини). Лиофилизираната храна е подходяща за обяд или вечеря, защото е достатъчна като количество. Останалите продукти се купуват от супермаркета CARRS (пресечката на булевардите Northern Lights и Minnesota), където може да намерите всичко необходимо. Отделете си достатъчно време за пазар (аз пазарувах около 4 ч), защото изборът на храни и продукти е колосално огромен, опаковките са различни, теглото на стоките е в паундове. Общата сума за хранене за 10-12 дни престой в планината излиза около 120-130$ на човек. Ако забравите нещо важно да купите и пътувате с маршрутка, просто помолете шофьора да спре по пътя за Талкитна в CARRS, който се намира около средата на магистралата на входа на градчето Wasilla. В приложената таблица обърнете внимание на сравнението закупено/употребено!

Лекарства

Списъкът с най-важните лекарства трябва да е съобразен преди всичко с неизлекуваните и хронични заболявания. Общите лекарства включват обезболяващи, противовъзпалителни и поливитамини. Особено внимание обърнете на слънцезащитните кремове, защото в района на Денали има почти само сняг и лед! Не ги пестете и мажете всички открити части на тялото. Обърнете внимание на устните и носа!

При добър самоконтрол и правилна аклиматизация не би следвало да възникнат сериозни заболявания освен главоболие в първите 1-2 дни след пристигането в лагера на 4330 m. Не е лошо да носите и антибактериални препарати, защото ако не внимавате откъде взимате сняг за топене в лагерите, може да се разстроите :-)) Превързочният пакет е особено важен, не пропускайте лепенките всякакъв размер и лейкопласт. Задължително пийте поне по 1 поливитаминна таблетка (за препоръчване разтворима!) дневно. Лекарствата в САЩ са скъпи, така че по-добре си ги носете от България! Приложена е таблица с най-често използваните лекарства по време на къси експедиции във високата планина.

Екипировка

Екипировката за изкачване на Денали по “лесните” маршрути е стандартна за седемхилядник. Традиционно по ледника влачите и шейна, където се помества багажа, който не може да натоварите в раницата ви. Шейната се взима от базовия лагер след като кацнете на ледника. Пред рейнджърската палатка на ваше разположение са поне 20 шейни от 2-3 модела. Освен здравината, формата е от голямо значение. Препоръчвам ви да изберете по-дългите и тесни модели. Повечето са обвързани с прусеци, така че освен коритото подберете дебелината, която ви се струва надеждна. Дължината на прусека-хомот се наглася индивидуално. Аз теглих шейната си с 3.2 m въже и само при странични наклони с къса следа от предишни преминавания имаше малък проблем с навлизането и в дълбок сняг. Късото въже не ви дава голяма свобода, да манипулирате с шейната и да се движите (напр. да се изпикаете) когато сте вързан. По съществен е проблемът с обвързването на партньорите и шейните в свръзка. Системите са различни и варират от броя на хората в свръзката. При всички групи, които наблюдавах основното въже минаваше през шейните, като в края на въжето имаше самозатягащ възел, който пречи на въжето да се плъзне между шейната и теглещия в случай на пропадане. При възможност разпределението на общия товар трябва да е около 60% (даже 70%) на гърба ви и 40% (30%) в шейната. През първия ден на изкачването си се движех с обратна пропорция и усетих, че така е значително по-уморително!

Двойните пластмасови обувки са задължителни. При движение над Лагер 4330 m, почти задължително е поставянето на различни модели overboot’ неопренови гети (с пълно или само с горно покритие на обувката), защото температурите особено над 5000 m традиционно са доста ниски! Подходът нагоре по ледника става със ски и колани. Това донякъде налага използването на комбинирани обувки. Предимството им пред стандартните катерачни Koflasch, Asolo, Scarpa и други от този тип е, че при спускане имате по-добър контрол върху ските. Аз бях с Asolo Оttomilla и се пребих само два пъти на спускане. Проблем по-скоро създава умението ви да управлявате шейната, която колкото и лека да е надолу, винаги продължава напред при завой и ви увлича в друга посока. Закантвате по-силно, правите завоя на по-бавна скорост и проблемът се решава.

Ако се чувствате несигурен със ските, ще се наложи да използвате снегоходки. В този случай може да използвате пластмасови или обувките с гети от типа на Millet/One sport. В общия случай, снегоходките се развалят по-често и сигурността при движение по нацепения ледник е по-малка. Без щеки просто не може! При соло изкачване видях да се използват разтегаеми 3.5-4’метрови “тръби” (expandable poles), които са прикрепят странично към седалката и осигуряват някаква, поне психологична осигуреност срещу пропадане в цепки. Котките са задължителни, защото над лагера на 4330 m движението става само с тях! Нетехничен пикел (с права дръжка 60-80 сm) е препоръчителен, за да сте по-сигурен по време на траверсите и изкачването по стръмни склонове. Каската не е задължителен елемент от екипировката за традиционните маршрути, въпреки че за беда един американец беше убит от падащи камъни траверсирайки стръмен участък от пътеката точно под Windy Corner. Аз минах този участък на другия ден и видях, че ерозията на склона над това място е толкова силна, навих си прусек под шапката и го преминах по възможно най-бързия начин

Ако сте с опит при катерене на умерени наклони (20-35°) обвързването с тънко въже по маршрута West Buttress не се налага. Въжето е задължително при движението по ледника със ски поне до лагера на 3350 m (11000 feet). Пухенката се използва при престой и почивка/нощувка над 3000 m. Температурите през нощта дори в началото на юли падат до -25° (Лагер 4330 m). Пластовото обличане на тялото е задължително, защото температурите с течение на денонощието силно варират, а алпинистите често се движат през нощта и деня. Препоръчвам използването на термобельо. По време на изкачването използвах пухен спален чувал Мило “Хималаец”, от чиито качества съм много доволен. Студът по време на сън идваше от недостатъчната изолация на една неопренова постелка плюс неопренови гети постлани под нея. Надуваемите постелки са най-добрият изолатор, но тежат повече, скъпи са и рядко се използват от българи. Постелки с дебелина около 13-15 mm с едностранно покритие от фолио са достатъчни по данни от експедицията на Петя Колчева, Камен Колчев, Жеко Вътев и Мариян Вълчев през сезон 2003.

Раницата не е необходимо да побира повече от 65 литра. Бензиновите примуси са просто стандарт при изкачвания в Аляска! Почти в 95% от случаите се използват различни модели на MSR (www.msrgear.com ; XGK Expedition, WhisperLite International’04), които горят различни видове бензин, керосин, дори след смяна на жигльора и нафта! В САЩ традиционно се използва т.нар. “white gas”, което не е керосин, а е добре пречистен, безоловен, силно летлив, нискооктанов бензин (ок. 70 октана), който гори много добре и оставя нагар и сажди само след дълга употреба без почистване. По таблични данни примусът, който използвах (XGK Expedition), кипва 1 литър вода за 8 мин. Бързината за топене на сняг наистина е от значение, защото икономисаното време (ок. 1/3 в сравнение с газовите аналози) може да се използва за сън, почивка или друга полезна дейност. Този модел работи при всякакви температури, лесен е за обслужване и осигурява добра стабилност на канчето (отдолу е добре да се подлага лека дървена дъсчица). Недостатък на примуса е трудното регулиране на малкия пламък при необходимост от продължително варене (напр. на спагети). Този модел просто отделя много топлина, но в MSR работят и копчето за реглаж на модела от 2004 г. има по-големи възможности отколкото старото от 2003 г. и преди това.

По съвет от гидовниците за осигуряване на оптимална хидратация трябва да се планират най-малко 180 ml гориво/човек/ден. В действителност разходът е по-голям, защото подгряването, наливането, преливането и другите манипулации неминуемо увеличават дневния разход. Предвидете поне 220 ml гориво на ден! Колкото по-голяма е групата, толкова по-икономично е общото потребление (клони към 180 ml). Почти всички групи носят допълнително количество гориво, така че не е фатално да носите по-малко гориво. Особено в края на сезона, всеки ден ще ви предлагат гориво и храна, които са им останали в излишък.

Палатката е добре да има удължени бордове за затрупване със сняг, което осигурява по-добра устойчивост по време на буря. Предвидете и парче найлон за отдолу, защото при топло време снегът се разтапя и силно навлажнява дъното. Гортексовите палатки (напр. Bibler Tempest, 498$) са особено практични, защото дишат и сутрин не се налага да стържете слоя скреж от вътрешността над главите ви.

Предвид наличието на 24 часова светлина през лятото, челникът от какъвто и да е тип се оказа най-безмислената част от оборудването! По време на моето изкачване (и престой в Аляска въообще!) не употребих нито веднъж Petzl TIKKA-та, която носех, защото дори и през най-тъмната част от денонощието (между 00 и 03 ч сутринта) можеш да готвиш, обличаш и приготовляваш в палатката само на нощна светлина.

Ако ви липсва част от екипировката, Anchorage е мястото където може да си набавите почти всичко свързано с катеренето и експедициите. Два са основните източници на инвентар, които се намират на 200 m един от друг, което ги прави удобни за сравнение на цените и пазаруване.

REI (http://www.rei.com)

Това е най-големият outdoor магазин в Аляска въобще. Разполага се на два етажа с огромна разгъната площ. Освен екипировка за алпинизъм, катерене, туризъм, къмпинг, има велосипеди, канута, инвентар за подводни спортове, разнообразни аксесоари, книги, календари, дрехи, обувки и какво ли не още. Цените са като в другите щати, намаленията са сезонни. В края на юни нямаше нищо намалено, но в първата седмица на юли много от стоките, особено за зимните спортове имаше изкушаващи намаления стигащи до 50%.

Alaska Mountaineering & Hiking (AMH) (http://www.alaskamountaineering.com ; 2633 Spenard Rd., Anchorage)

Това е значително по-малък магазин, но е профилиран само за алпийски инвентар и стоки за експедиционен туризъм/алпинизъм. Собствениците му са алпинисти и си разбират от работата. Има богат избор от катерачна железария, обувки за алпинизъм, гети, чували, примуси, палатки. Цените на някои дребни аксесоари са малко по-високи от тези в REI. Също има сезонни намаления.

Изкачване по популярните маршрути

Под популярни маршрути разбирам тези, по които се изкачват 95% от желаещите да са качат на Денали. Към връхната точка има над 40 маршрута (с поне 24 варианта), от които най-популярни са 2 маршрута.

West Buttress (Washburn Route) Alaska Grade 2 (Западния ръб)

Маршрутът е открит и изкачен за първи път от група с ръководител Henry Bradford Washburn на 10.07.1951 г. Това е най-популярният, един от най-безопасните и логистично добре осигурен път към върха. Над 85% от изкачванията по Денали преминават по този маршрут. В разгара на сезона (юни), до 300 катерачи могат да бъдат видяни да катерят по този път. С трудностите, размерите и обективните си опасности, този маршрут е класика за Аляска и представлява сериозно предизвикателство за алпинисти с малък опит във висока планина, покрита с лед и много сняг.

След кацането на страничния ръкав на ледника Кахилтна и регистрацията в рейнджърския пост на 2200 m (т. нар. Базов лагер), слагате ските с коланите, връзвате се с въженце и се спускате около 2 km към главния ледник на 2050 m. В първите си 10 km от изкачването ледникът е най-нацепен и опасен. Конфигурацията на пътеката се изменя почти всеки ден с напредването на сезона поради отваряне на стотиците ледникови цепнатини. Най-често се преминава през средната част на ледника, но на няколко места ще се доближите до някой от околните склонове. След около 8 km ходене и малко спечелена денивелация, в подножието на т.нар. Ski Hill, на височина 2380 m се намира първия лагер по маршрута. От този лагер се открива хубава гледка към върха (особено по залез слънце!) и маршрутите Западното ребро (West Rib), West Rim и горната част на Cassin Ridge. Оттук нагоре започва същинското изкачване. Следващият възможен лагер е близо до подножието на прохода Kahiltna Pass на височина 2960 m. На 3350 m се намира добре защитеният от ветрове лагер под т.нар. Motorcycle Hill. Повечето експедиции оставят ските и снегоходките тук, защото нагоре ледникът е по-малко нацепен, има много странични наклони и разстоянието до следващия лагер не е толкова голямо. Оттук до лагера на 4330 m (The Basin Camp) няма удобно място за бивак, така че прехода се прави наведнъж. Изкачва се стръмния Motorcycle Hill и се излиза в основата на долната част на ръба West Buttress. Завива се надясно (изток) и се продължава по участък с малък наклон, който завършва с баир водещ до характерна част от маршрута – The Windy Corner (около 4100 m). От това място вече виждате от близо върха в пълното му величие! Траверсира се стръмен склон (ок. 150 m участък), преодоляват се още две стръмнини и се излиза в огромна купообразна заравненост (Genet Basin), почти в средата на която се намира рейнджърският пост и Лагер 4330 m. Това е лагерът-база, откъдето се предприемат всички изкачвания в този район. Налице са много снежни площадки оградени със стени от ледени блокове, иглута, траншеи и вкопани външни кухни. Има една голяма обща тоалетна и няколко цепки за пикаене, разположени в няколкото “квартала” на лагера.

Маршрутът продължава наляво и нагоре, като се преодолява дълъг баир, водещ до реброто на West Buttress. Най-стръмния участък е обезопасен с около 300 m парапети (един за нагоре и един за надолу), които се фиксират в началото на сезона от водачите на платените групи. От характерното седло (тук може да се бивакува) се продължава по самото ребро, преодоляват се два малко по-стръмни, къси скални участъка в района на The Washburn Thumb (обезопасени с парапети) и се излиза на щурмовия лагер на 5250 m. Разстоянието от Лагер 4330 m до тук се изминава за 4-5 ч от добре подготвени алпинисти, но може да отнеме и 8-10 ч за бавни и не добре аклиматизирани катерачи. В този лагер също има малка рейнджърска постройка, в която се съхранява инвентар, храна и малко бутилки с кислород. Оградените площадки за палатки са достатъчно, но повечето стени се нуждаят от доукрепване. Според подписаната в Талкитна декларация, тук за сране трябва да използвате СМС (Clean Mountain Can). Рейнджъри почти винаги се мотаят наоколо, така че не си правете опити, защото всичко се вижда, а тук май и скалите имат очи ;-))!

Следва леко изкачване към основата и дълъг траверс към превала между Северния и Южния връх на Денали. Според статистиката, траверсът е най-опасното място по този маршрут, защото тук са регистрирани най-многото падания в този масив. В горната част на траверса, през около 40-60 m се виждат забити фирнови клинове с примки, така че ако не се чувствате сигурни, просто се възползвайте и се закачете в движение (нещо като подвижна осигуровка). След изкачването на превала се продължава надясно към Южния връх като се преодолява леко стръмен, но дълъг склон, който излиза на голяма заравненост точно под върха – The Football Field (5950 m). Ако досега не сте почувствали височината, оттук нагоре може да я усетите. Последните 200 m денивелация се преодоляват за около 1 ч. Излиза се на остър гребен, по който пътеката води към най-високата точка. Оттатък е южната стена, откъдето на гребен в този участък излизат много от трудните маршрути (напр. Cassin Ridge, Czech Direct и други). Върхът е сравнително остър гребен с малка площадка на ок. 2.5 m по-ниско от него. В зависимост от годината и снеговалежите, връхната точка променя леко конфигурацията си като нараства. Преди около 5 години на върха са поставили статив (или триножник), който е стърчал около метър над върха. Сега от статива се вижда само кръглата шайба на върха му, която сигурно догодина няма вече да я има. При нормално протекла аклиматизация изкачването от щурмовия лагер (5250 m) до върха отнема около 7-9 ч. От върха има хубава гледка почти на всички страни. На СЗ ясно доминира масивът на Северния връх (5943 m, 19470 feet). На юг се вижда излизането от южната стена, по-която минават много от най-трудни маршрути към върха. Спускането става по обратния път значително по-бързо – около 3 ч.

Над 4900 m West Buttress маршрута няма много варианти. Стигането до премката където излизат парапетите (4890 m ) може да стане по няколко маршрута (напр. Direct West Buttress, Thunder Ridge, Canadian Pilar, Windy Ridge и други), които тръгват от подходът към Windy Corner, изискват катерене с въжета и сечива, преодоляват се ледени, миксови и скални пасажи.

West Rib (Alaska Grade 4, Западното ребро)

Това е един от красивите, малко по-трудни маршрути към върха. Изкачен е за първи път от американци за 12 дни през юни 1959 г. Маршрутът започва от СИ разклонение на ледника Кахилтна (Northeast Fork of Kahiltna Glacier). От лагера под баира Ski Hill (2380 m) се продължава надясно в посока на южната стена. Ледникът е изключително нацепен и обиколките в търсене на безопасен път са големи. Лагерува се малко след като се подмине началото на самото ребро. Катеренето започва по стръмен леден кулоар (365 m), който извежда на гребена на реброто, което в този участък е с много козирки. На 3750 m има място за лагер. След преодоляване на скален жандарм и леден кулоар се стига до място за лагер на 4500 m. Продължава се по ръба и след преодоляване на умерено трудни миксови пасажи се стига до мястото (на около 4633 m), където излиза прекия вариант от лагера в Genet Basin. На две площадки една над друга е възможен лагер и тук. Малко по-нагоре (на 5030 m и 5150 m) са традиционните места за щурмови лагер по този маршрут. Следват няколко стръмни ледено-фирнови кулоара между скали, които свършват на характерно заравняване на около 5500 m. Продължава се направо нагоре и леко вляво (силно наляво е кулоара Orient Express, който е опасен при прясно навалял сняг). Катери се по стръмен твърд фирн и лед (30 до 40°) и се излиза на ръба на около 5900 m. След лек възходящ траверс се излиза в началото на The Football Field (5950 m) и нагоре се продължава по West Buttress маршрута.

Цялостно маршрута се катери много рядко. Подходът откъм ледника Кахилтна се преценява като много рисков, особено след края на м. май, когато се отварят десетки големи цепнатини. Много алпинисти желаещи да преминат цялото ребро се качват откъм лагера в Genet Basin, стигат до ръба и по него се спускат до основата на реброто, откъдето тръгват обратно нагоре. Значително по-популярно е преминаването само на горния участък на реброто, т.нар. Upper West Rib (Alaska Grade 3), който като вариант е преминат за първи път от японци през август 1975 г. От лагера в Genet Basin, това е най-прекия, къс и безопасен път към върха.

Именно това е варианта, който изкачих и аз на 2.07.2004 г. Обикновено се прави лагер на 5030 m или 5150 m, откъдето се щурмува върха. На 30.07. се изкачих до около 5000 m, прецених, че подобен междинен лагер е излишен (защото отстои само на около 2 ч от лагера в Genet Basin) и реших да атакувам направо от Лагер 4330 m. На 01.07 починах и на 2.07. тръгнах в атака в 5 ч сутринта. Беше студено (-22°С) и ясно, бързо набирах височина. Въпреки неопреновите гети краката ми мръзнаха. Без да давам израз на вътрешните си колебания, на “един дъх” преминах през трудните участъци в началото след излизането на ръба. Катери се със сечива и котки по стръмен и тънък слой фирн (35 до 45-50° подобно на тур “Кулоара” на Вихрен), който покрива монолитен син лед. По време на катеренето почти не съм гледал надолу, защото си е страшничко ;-)) Слава богу, трудните пасажи продължават само около 300-350 m денивелация и завършват с характерно заравняване, където починах за малко. Нагоре бързо се набира височина, защото при нормални условия с щеки се катери твърд фирн, където влизат само предните зъби на котките. Към 11 ч тъкмо излизах в началото на “футболното поле”, когато ме огря слънцето. Чак сега краката ми се стоплиха и дори съблякох дебелия си полар. Последните метри са мъчителни, защото леко започнах да чувствам умора от бързането си. Точно в 12:20 ч стъпих на най-високата точка на гребена – Денали, покрива на Северна Америка, 6194 m!

Бях сам и в близките околности не се виждаха да приближават други хора. Бях много доволен, защото бях изкачил близо 2000 m денивелация за 7 ч 20 мин. На площадката под върха видях малък, добре опакован пакет. Оказа се, че това е екземпляр от Библията. В близките много хиляди километри, това място беше най-близо до господ, но на него едва ли му трябва да чете книга, където е главен герой. Престоях на върха около 1 ч, като направих много опити със самоснимачката на дигиталното си SONY P72 да запечатам мига и околностите. Каквото можах дублирах и с вярната си СМЯНА, която работи при всякакви условия, поради простата си механика. През последните 5 дни, далеч на изток, близо до границата с Канада бушуваха големи горски пожари, димът от които беше забулил атмосферата под 5000 m. Беше точно както се пее “smoke on the water, в случая on the snow…”.

Надолу беше лесно и бързо губех височина. Избрах да слизам по West Buttress маршрута, който е по-обиколен, но значително по-лесен и имаше добре отъпкана пъртина. Постепенно околностите ставаха по-високи от мене. Малко над прохода Денали (Denali Pass) срещнах изкачващите се нагоре 2 големи групи с гидове. Всички бяха вързани на дълъг “салам” и вървяха с изключително бавно, но равномерно темпо. “Успокоих” ги, че върхът е далеч, пожелах им успех и продължих надолу (около 17:30 ч повечето от тях бяха достигнали върха). Малко след като започнах дългия траверс към щурмовия лагер на 5250 m, потънах в облаците и гледките изчезнаха. Добре, че по този маршрут се движат много хора и пътеката е добре маркирана с бамбукови флагчета. Въпреки това, при лоша видимост се напредва предпазлизо, поради опасността да изгубиш вярната посока движейки се в еднородна бяла пелена. В района на лагера загубих представа накъде вървя и докато почивах, облакът леко се раздвижи, видях рейнджърското заслонче и горе-долу се ориентирах. Слизах бавно по ръба на гребена при видимост не повече от 7-8 m. Около ½ ч след като подминах лагера стигнах до премката на края на парапетите. Петима американци се бяха вързали с дълго въже и твърде предпазливо подхождаха към началото на парапета. Показаха ми на кое въже да се закача (единия парапет е за надолу, другия за нагоре), щракнах се на карабинер (склонът не е повече от 35° наклон) и бързо се спуснах надолу. За 15 мин стигнах до края и там заварих да се подмотва група от поне 15 американци. Показаха ми къде е пъртината за надолу, задминах ги и до базовия лагер крачех в мек, кишав сняг. Слизането се оказа доста дълго, но когато стигнах до палатката с удоволствие установих, че 1900 m от върха бях слязъл само за 3 ч 05 мин, въпреки принудителните почивки поради лошата видимост. Цялото изкачване и траверса бях направил за 11 ч 40 мин. Бях изпил 1.8 литра чай и изял 1 CORNY, 4 опаковки GU (32 g/ бр.) гел и 5-6 сухи кайсии. Явно течностите и подкожните запаси ме бяха “хранили” през този почти 12 часов напън.

Опасности

Главните опасности при изкачване на популярните маршрути сa концентрирани по време на подхода до лагера в Genet Basin. Ледникът Кахилтна е изключително нацепен и преодоляването му без инцидент си е чист късмет. Колкото повече напредва лятото, толкова повече цепнатини се показват изпод дебелата снежна покривка. Пресичането на ледника соло си е жива авантюра, която имах възможност да преживея, без да се погреба в някоя цепка. Движението нагоре е значително по-голям кошмар, когато е топло дори и през “нощта” и мостовете не замръзват. Конфигурацията на пътеката се мени всеки ден, дори по-няколко пъти когато е топло. Обикалянията са чести, полетата с повече, но по-малки цепки са концентрирани в по-ниските части на ледника. Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова повече трасето се уплътнява и шансовете за пропадане са по-малки. Големите групи с гид почти винаги се предвижват със снегоходки. Пропаданията при тях се случват често, но всички са вързани и не се стига до фатален изход. Ските са най-безопасния начин за предвижване по ледника (и все пак нищо не гарантира 100% сигурност! ;-))

До 2004 г. на Денали са загинали 94-ма алпинисти. В 46% от случаите нещастията са ставали на слизане, 44% са паданията/подхлъзванията, 10% са загинали в цепнатини, 7% са смъртните случаи вследствие на височинна болест.

Организирането на спасителна акция в разгара на сезона става сравнително бързо, поради наличието на много алпинисти с радиостанции, което значително улеснява контактите и координацията. Присъствах на спасителна акция, която евакуира тялото на американец, който беше убит от каменопад в района на Windy Corner. Рейнджърските лагери са достатъчно добре оборудвани с техника и екипировка за спасяване. Това не само улеснява акциите, но най-вече скъсява времето за реакция.

В големи участъци на популярните маршрути и особено в привърховите райони съществува опасност от загубване вследствие липсата на ориентири в големи снежно-ледени полета. Още при кацане на ледника Кахилтна (или още в Талкитна) трябва да си намерите/купите снопче от бамбукови пръчки (ок. 5$, 30-40 бр.), с които да маркирате пътя. Въпреки, че по West Buttress маршрута има много флагчета, повечето от преминаващите през тях не ги изправят и презабиват (защото ги водят гидове), така че животът им в изправено състояние не е особено дълъг. Мъгли и ниска облачност са доста чести във високите части на планината. Лично имах възможността да се чувствам напълно объркан за точната посока, траверсирайки към щурмовия лагер в района на прохода Денали на слизане от върха. Наличието на пръчки може да ви спаси или най-малко да намали времето за лутане в търсене на вярната посока.

Денали е най-северният висок връх, така че температурите традиционно са си ниски. Вземете мерки и се облечете и обуйте добре! Над щурмовите лагери температурите често падат под -25°С, особено в сутрешните часове. Почти всички алпинисти, които не бяха с обувки от типа MILLET/ONE SPORT носеха overboot FORTY BELOW, BERGHAUS, EXTREMITIES и други гети, които покриват целите обувки, дори и подметката. Екстремно ниските температури са обичайни за зимата и началото на сезона (април-май), но дори и посред лято може да се случи много студено време.

Още факти

В периода 1910-2003 г., 27 432-ма катерачи са опитали да изкачат Денали, от тях 14 183 стъпват на върха (52% успеваемост). Най-честите причини за неуспех са лош разчет за движението по маршрута, бавно темпо на изкачване (скорост под 100 m/час по вертикала), обезводняване (поемане на течности под 1 литър), влошаване на метеорологичните условия и субективни причини (придружаване надолу след отказване). Най-висока е успеваемостта през юни, когато напливът за изкачване към върха е и най-висок. Традиционно висок е успехът при групите с опитни гидове, които добре познават планината и маршрута, имат реална преценка за възможностите на клиентите си и планират достатъчно дълъг период за изкачване (около 17 дни).

Екология

Връх Денали се намира в границите на едноименния парк. Парковият статут поставя много ограничения, за спазването, на които следят рейнджърите. Две са техните основни бази – Базовия лагер на ледника Кахилтна (летището, 2200 m) и в лагера на Genet Basin, 4330 m. Последният пост е най-голям и в него живеят поне 5 рейнджъри. Те нямат строга униформа и поне в началото не можеш да ги различиш от алпинистите. Всеки ден те се движат около и между лагерите, така че са почти навсякъде. Вследствие на контрола, чистотата в района на лагерите е видима, местата за ходене по нужда са добре означени, дупките със скрити запаси и екипировка са подходящо маркирани с флагчета. По-големи замърсявания се получават при присъствието на големи групи, когато се използват огромни количества храни, опаковки, амбалаж, екипировка и т.н. Почти като правило липсва индивидуална отговорност, въпреки строгия рейнджърски инструктаж. Препакетирането на храната в Талкитна е особено важно с цел намаляване на боклука носен в планината, което в крайна сметка води и до олекотяване на багажа.

В общия случай в Талкитна ви връчват големи, номерирани сини чували за отпадъци и биоразградими торби за изпражнения, които се хвърлят в дълбоки цепки след съответен брой използване. В по-ниските части на ледника летят и гарвани-гробари (същият вид живее у нас и в планините на Азия), които имат големи клюнове, лесно разравят повърхностно заровени хранителни запаси, дори пробиват консерви от тънка ламарина и стават чести “виновници” за разхвърлянето на боклук по снега. Съветът е просто да заравяте пликовете си по-надълбоко (поне 70 cm), като отчитате че при слънчево време, снежната покривка намалява с около 5-8 cm дневно.

В резултат на общите усилия за опазване на околната среда, планината се поддържа чиста въпреки огромния човекопоток. В основата на всеки наш допир с високата планина трябва да имаме предвид, че ние пребиваваме там само временно и носим пълната отговорност да съхраним девствената красота и чистота на планинските екосистеми.

Бюджет на самостоятелна експедиция

Най-скъпата част от експедиция към Денали е достигането до Anchorage. Почти всички самолети от Европа след 10-12 ч летене кацат в New York или Minneapolis. Прехвърляте се на вътрешен полет за още 5-6 ч. На отиване летите следвайки слънцето и цялото пътуване от София, най-често завършва същия ден, въпреки 11-те часа разлика. Връщането винаги трае 2 дни, защото пътувате срещу слънцето. Сезонни намаления в цените почти няма, така че си пригответе поне 1000 ЕВРО за билет. Следващите основни пера са разрешителното за изкачване (150$), транспорта до Талкитна (100$) и полета до ледника Кахилтна (300-350$). В САЩ, и особено в Аляска, храната е скъпа, хотелите също. За разходите, които съм направил по време на пътуването ми виж приложената бюджетна таблица. Минимумът е около 2100 $.

Източници на информация и полезна литература

Основен източник на информация: http://www.nps.gov/dena – почти всичко актуално, което трябва да знаете преди да тръгнете към парка “Denali”- цени, карти, полезни линкове и т.н.
SECOR, R. J. 1998. Denali climbing guide. – Stackpole Books, Mechanicsburg, 141 pp.
Salkeld, A [Ed.]. 1998. World Mountaineering. – Reed Consumer Books Ltd., London, 304 pp.

София, Септември 2004 г.